Към това трябва да се добавят и споменатите в индийските пурани царе от Балх — Кардама, Ила и Бинду /Саса-Бинду/, които удивително напомнят старите български имена Кардам, Ил /от един средновековен надпис/ и Бинтьо /от Българския именник на проф. Йордан Заимов/.
Сходството на имената на царете, наречени по индийски „балхика“ /балхийци/, с български имена, е един допълнителен белег, че в древното царство Балхара са скрити корените на най-древната българска история.
Както вече бе посочено, навсякъде в „Махабхарата“ за царете на Балх се говори с уважение и респект и непрестанно се славят техните подвизи, богатства и красиви коне. Същевременно подобно приповдигнато отношение в епоса е изразено далеч не към всички народи. Например за хуните, наречени ХУНГА в него, постоянно се употребяват укорителни и отрицателни изрази, между които особено често се среща изразът „грабителите хуни“, или „разбойниците хуни“. Това показва, че доброто отношение към древните българи не е плод на някаква дипломатична тактичност, а на реални техни достойнства, които силно са ги отличавали от азиатските хуни.
Като цяло индийският епос „Махабхарата“ отваря важен прозорец към най-древното минало. И ако този прозорец у нас бе открит късно, причината е, че едва напоследък бяха намерени източниците, от които личи, че царството, което гърците са наричали Бактрия, е било наричано от своите древни съседи с имена като Балх, Балхара, Булгар, Булхор и др., а на своя собствен език се е казвало най-вероятно Българ или България. Индийците, които най-добре са познавали това царство, открай време са го наричали с неговите собствени имена, а не с гръцкото име Бактрия, и затова в индийските източници няма дори и сянка от съмнение за това, че Бактрия е едно и също с древния Балх. Ето защо в заключение ще приведем една кратка извадка от индийските коментари:
„Основната и първоначална земя на народа, наречен с името «балхики», е несъмнено областта на Балх и не може да има никакво сериозно съмнение, че зад това древно име — балхики — се крият древните бактрийци, обитаващи земите край днешния Балх в Северен Афганистан.“ — пише известният изследовател на „Махабхарата“, проф. К. Мушра.
„В Атхарва веда те се споменават в едно заклинание против треска, в което жрецът призовава болестта: «О, Такман /индийско име на треската — Бел. авт./, умолявам те, иди надалеч, върви в Муджаванта /планина в Кашмир/ или при Балхиките.» Следователно — пише друг виден изследовател, проф. П. Сингх — очевидно е, че «балхиките» са народът на Балх, т.е. народът на древна Бактрия. Тази земя — Балхика, или Бактрия — е очевидно в близост до Хиндукуш… В известната «Падма-пурана» народът на Балх е споменат редом с кашмирците и саките като народ, живеещ на север от Индия, а на изток от Индия са посочени древните хуни… Народът, наричан в Индия Балхика, е живеел в земя, твърде отдалечена от народа Куру, която се идентифицира като Балх, наричан от Птоломей Бактриана… Навсякъде в «Махабхарата» за царя на Балх се говори със синовно преклонение /в оригинала на английски «Fatherly Veneration»/ като за по-стар роднина на царската династия на Кауравите… Рамаяна сочи, че царският род на Кауравите /Куру/ произлиза от Праджапати Кардама, който оставил своето царство Балх на сина си и се преселил в Мадхядеша… Много народи са с объркан и неясен произход в древните пурани. Но обитателите на Балх, наричани по индийски Балхика, не са между тях… Те не са никакъв ребус за науката, защото винаги са сочени като обитатели на земите на север от Индия и това в равна мяра важи както за «Махабхарата», така и за пураните, а също за «Брихатсамхита» на Варамихира, които всички ги споменават като северни по отношение на Индия племена… Те са винаги на север. Ройчаудури правилно ги отъждествява с народа, наречен Бактрии от Птоломей.“
Привеждам тези кратки извадки, за да отпаднат и последните съмнения, че древна Бактрия и древна Балхара са едно и също източно царство. А за да си обясним на какво се е дължала голямата слава и високата почит към това древно царство заслужава да разгледаме и някои древни легенди за произхода на царете от Балх: