Навсякъде, където са живели някога българите, е имало едни и същи строги, но справедливи закони. Ето защо Крум не е измислил своите прочути закони, а просто ги е припомнил на българския народ, защото виждал, че се появяват изкушения да се хитрува, клевети и пиянства, а с хитрости, интриги и безгрижие силна държава не се гради.
За чуждите народи българските закони изглеждали прекалено строги. Но за българите те са били винаги най-добрите закони на света и ако някой не ги е спазвал, те му казвали с упрек: „Ти българин ли си? Как може да лъжеш или клеветиш.“ До миналия век в Македония — най-старото българско гнездо на Балканите, когато хората е трябвало да обяснят какво значи българин, казвали: „Българин е който не лъже, не краде, не сменя вярата си за печена кокошка.“
Византийците заради тези строги закони и нрави смятали българите за груб и варварски народ. За тях била дива и груба и старата българска вяра в слънцето, макар че именно на нея се опирал българският закон. Когато веднъж един византиец започнал да се присмива на българската вяра и никак не искал да се съгласи, че Слънцето е бог, Омуртаг строго му казал: „Не унижавай нашите богове. Те победиха цялата ваша империя.“ Защото Омуртаг — синът на великия Крум — съзнавал, че всичко, което са постигнали българите, се дължи на техните традиции: древната им чест и слънчевата им вяра. Циментът, чрез който българите изградили своето силно царство в тези земи, били техните закони. Чрез тях те успели да споят в едно цяло различните народи, които заварили тук и да направят от тях здрава и силна сплав — българската държава.
4.3. Как е възникнал сегашният български народ
Когато българите на Аспарух дошли на Балканския полуостров, те заварили в Дунавската равнина свои стари сънародници, заселени още през VI и VII век, а заедно с тях и седем славянски племена, които преди това служели като византийски федерати. Тези племена имали свои закони, различни от българските, но когато Аспарух създал своята държава, българите повсеместно въвели своя строг закон на честта, който станал общ и за българите, и за славяните. Навсякъде, където в балканските земи обитавали двата народа — българи и славяни, животът вървял по строгия български ред и понеже той позволявал на всеки, без разлика дали е българин и славянин, да се издига чрез своята доблест и труд, славяните го приели като свой и обединени от общия ред твърде скоро двата народа — българи и славяни — започнали да наричат себе си с едно и също име — българи.
От тези два някогашни народа, които заживели по един начин и с един закон, е възникнал днешният български народ. И това личи най-добре от нашия сегашен език. Когато два народа се обединят един с друг и създадат общ език, обикновено става така, че за всяко нещо в техния език се появяват по две и повече различни думи. Точно така е и в съвременния български език — в него за всяко по-важно понятие има и до днес по две различни думи — древнобългарска и славянска.
Всички славяни казват на красотата красота, но ние, българите, имаме и думата хубост, която не е славянска, а е донесена от най-старата земя Балхара при планината Имеон. Всички славяни казват на любовта любов, но ние имаме и думата обич, която също е донесена от древната българска земя.
А най-важните думи, които имаме — като майка, баща, чичо, леля, кака, бате, момче, момиче, момък, мома — идват всички от стария български език. Славяните нямат точно такива думи, но в най-старата българска земя при планината Имеон те се срещат и до днес, защото те не са славянски, а стари български думи.
Много са старите български думи в нашия език, но за да разберем кои са точно те, трябва да отидем в далечната българска прародина — легендарната Балхара. Там хората и до днес казват на къщата — къшт и къжда, а на кучето — кучи и дори цветята пред техните къщи се наричат КОКА и КОКИЧА, защото на техния език кока значи цвете, а кокиче — малко цветенце.