Изведнъж, в пределно кратък момент тя почувства нещо — като някакъв звук извън реда на нещата, като нищожен интервал тишина сред воя на вятъра и рева на ауспуха на двигателя. Наведе се напред и внимателно огледа контролните уреди. Видя, че всеки циферблат и всяка кръгла скала даваха нормални показания.
Кити старателно провери крановете за подаване на гориво. Всеки от клапаните бе на точното си място. След прецизния оглед тя отдаде тревожното си усещане на голямата нервна преумора.
Секунда след това несвойственият звук отново се появи. Това я превърна цялата в слух. Откри, че последователността между нормалното и ненормалното при звука на двигателя става все по-кратка. Сърцето й изтръпна, понеже разбра, че причината е в запушена запалителна свещ в един от цилиндрите на мотора. После една по една всички свещи излязоха от строя. Двигателят се задави, а стрелката на тахометъра се плъзна назад.
Няколко мига по-късно той съвсем замлъкна и витлото застана неподвижно. Настъпилата тишина като ударна вълна се стовари върху нея. Единственият звук, който се чуваше, беше стенещият вой на вятъра. За Кити вече нямаше съмнение. С абсолютна точност знаеше защо бе отказал моторът. Непрекъснато сипещите се песъчинки бяха запушили карбуратора.
Първите няколко мига на изненада и страх преминаха. Тя прецени ограничените си възможности за спасение. Ако някак си успееше да кацне благополучно, би могла да изчака спирането на бурята и тогава вероятно щеше да направи ремонт. Самолетът започваше да се успокоява. Тя бутна командният лост напред, за да започне да се спуска към пустинята долу. Това не беше първото й аварийно кацане. Кити беше преживяла поне седем подобни кацания, като в два от случаите самолетът й се разби, а самата тя и двата пъти се отърваваше с незначителни наранявания и леки натъртвания. Но никога досега не беше кацала принудително със спрял двигател, и то сред мътния полумрак, причинен от пясъчна буря. Хванала здраво стоманения лост с едната си ръка, с другата тя сложи чифт предпазни очила, свали страничното стъкло и подаде глава навън.
Летеше надолу без всякаква видимост, като отчаяно се опитваше да си представи какъв е теренът за кацане под нея. Въпреки увереността, че по-голямата част от пустинята е сравнително гладка, тя не можеше да не знае, че там има скрити падини, високи пясъчни дюни, готови да смажат падащия „Феърчайлд“ и неговия пилот. На Кити й се стори, че е остаряла с пет години, преди най-после да зърне безплодния терен на малко повече от 30 фута под шасито си.
Той беше от пясък, изглеждаше достатъчно солиден да издържи плъзгането на самолетните колела, но преди всичко й се стори гостоприемно равен. Кити прекрати спускането и кацна. Големите колела на „Феърчайлд“ се удариха, подскочиха два-три пъти и после плавно се плъзнаха по пясъка, докато скоростта намаля. Тя пое дъх и извика от радост, щом задното колело се докосна до пясъка, когато изведнъж земята пред нея пропадна. Самолетът се плъзна от острия отвесен ръб на дюната и падна като камък в дълбокото и тясно корито на пресъхнал поток, колелата изхрущяха в пясъка, а шасито се разби. Инерцията захвърли самолета в отсрещната стена на пресъхналия поток. Разнесе се глух трясък от разпадащи се лонжерони и разкъсваща се тъкан. Витлото беше разбито от удара на мотора, който счупи и един от глезените на Кити и изкълчи коляното й. При удара тя бе тласната напред. Поради това, че бе забравила да затегне предпазните колани, горната част на тялото й политна и главата й се блъсна в рамката на предпазното стъкло, от което загуби съзнание.
Новината за изчезването на Кити облетя света няколко часа след като бе съобщено, че не е пристигнала в Ниамей, за да зареди гориво. Беше невъзможно да се организират търсене и спасителни операции в широк мащаб. Нямаше смисъл. По-голямата част от района в пустинята, където Кити изчезна, беше необитаема и рядко посещавана от хора. В радиус от хиляда мили не минаваха никакви самолети. През 1931 г. в пустинята просто не съществуваше армия от мъже и съответното оборудване и техника, необходими за предприемане на подобна спасителна операция.
На следващата сутрин бе организирано търсене от една малка механизирана част на френския чуждестранен легион, разположена в оазиса Такалдебей — там, където беше френската част на Судан, допускайки, че тя се е спуснала надолу по протежението на Транссахарската автомагистрала, те се отправиха на север, докато няколко души с две коли от една френска търговска компания в град Тесалт отидоха на юг.