Внезапно Кити изпита жажда, а мисълта за вода й припомни, че има манерка. Подскачайки на един крак, стигна вратата на кабината, наведе се и измъкна манерката изпод пилотското кресло. Тя побираше половин галон, но сега бе пълна по-малко от две трети. Кити прецени, че би било цяло щастие, ако водата й стигнеше за повече от два или три дни при условие, че пиеше само по няколко глътки наведнъж.
Реши, че трябва да се опита да се добере до някое село или до автомагистралата. Би било чисто самоубийство да остане край разбитата машина, освен ако някой самолет не прелетеше точно над нея. „Феърчайлд“ не можеше да бъде забелязан. Все още трепереща от умората и болките, които изпитваше, тя се излегна в сянката на самолета, примирена с незавидното си положение.
Кити скоро изпита невероятния контраст на температурата на Сахара. През деня тя се покачваше до 49 градуса. Пронизващият студ нощем бе толкова мъчителен, колкото и дневната жега. След като изтърпя 12 часа лъчите на палещото слънце, тя си издълба дупка в пясъка и пропълзя в нея. Треперейки от студ се сви на топка и спа неспокойно до сутринта.
В ранното утро на втория ден, преди слънцето да беше започнало да прежуря, Кити се почувства достатъчно силна, за да може да изостави самолета. Една стойка на крилото се превърна в патерица, а късче плат от крилото й послужи за груб чадър. Като използваше малкия си комплект инструменти, свали компаса от контролното табло. Въпреки нараняванията си, тя беше решена да достигне автомагистралата. Просто нямаше друг изход.
Почувствала се по-добре сега, когато вече имаше план за действие, Кити взе бордовия си журнал и започна да пише първата страница на това, което щеше да се превърне в доказателство за нейната воля в неистовия й опит да оцелее при най-тежките въобразими условия. Тя започна записките си с описание на катастрофата и скицира пътя, който възнамеряваше да следва на юг по билабонга, докато намери лесно място, за да се прехвърли през ръба му. Веднъж излязла на открито, Кити смяташе да тръгне право на изток, докато стигне автомагистралата или се натъкне на някое чергарско племе. После тя откъсна страницата от журнала, завърза я към контролното табло, така че евентуални спасители да могат да проследят пътя й, в случай че откриеха първо самолета — нещо, което беше малко вероятно.
Горещината бързо ставаше непоносима. Положението дори се влоши, защото стените на това проклето пясъчно корито отразяваха слънчевите лъчи и усилваха жегата, подобно на отворен крематориум. Дишането й съвсем се затрудни и тя трябваше да се пребори със страшното желание да изпие скъпоценната си вода на един път.
Остана й още нещо, което трябваше да направи, преди да тръгне на път. Много внимателно събу ботуша си и освободи пукнатия глезен. Пронизалата я болка изтръгна тихо стенание от устните й. Тя я остави да утихне, преди да го привърже с копринения си шарф. После с компас и манерка, закачени на колана, с високо вдигнат чадър и стиснала патерицата под едната си мишница, Кити тръгна на път под палещото слънце на Сахара, накуцвайки бодро през пясъка на някогашното речно корито.
Издирването на Кити Манок продължи и през следващите години, но нито тя, нито самолета й бяха открити. Никаква следа не се появи, никакъв керван камили не се натъкна на скелет в пустинята, нито пък някой бродещ чергар се спъна в разбития самолет. Безследното изчезване на Кити се превърна в една от загадките в историята на авиацията.
С течение на десетилетия се появяваха и разпространяваха слухове за окончателната съдба на Кити. В някои се твърдеше, че тя е оцеляла, но страда от амнезия и сега живее под друго име в Южна Америка. Мнозина мислеха, че е била пленена и държана в робство от някакво племе туареги. Единствено полетът на Амелия Еърхарт в неизвестното породи повече разгорещени спорове.
Пустинята добре пазеше тайната си. Пясъците на Сахара се превърнаха в погребален саван на Кити Манок. Загадката на полета й в нищото нямаше да бъде разкрита поне още половин век.
Част първа
Безумие
1.
5 май 1996 г.
Оазис Аселар, Мали, Африка
След като пътувате през пустинята дни или седмици, без да видите никаква живинка, без да срещнете човешко същество, цивилизацията без значение дали е слаба или примитивна, идва като изключителна изненада. За единадесетте туристи, настанени в петте ланд ровъра, и за петимата екскурзоводи — шофьори, гледката на съградено от човешка ръка селище идваше като голямо облекчение. Потни и немити, изморени след седмица пътуване през безлюдната пустиня, жадните за приключения туристи, изпратени от агенцията „Бакуърлд Експедишънс“ на двадесетдневно сафари в Сахара, бяха особено щастливи, че ще видят хора и ще имат достатъчно вода, за да се изкъпят.