Беше се провалил в опита си да осигури тяхната безопасност и в незнанието си да предотврати кървавото бедствие. Той проклинаше своята безпомощност и това, че не умря заедно с тях.
С неочакван прилив на енергия Феъруедър напусна пазарището и започна да тича по тесните улици, през руините право в пустинята. Надяваше се да избегне участниците в клането, на което попаднаха при Аселар, за да се спаси. Разстоянието до следващото селище на юг беше твърде голямо, за да се стигне там без вода. Той се отправи по протежение на автомагистралата на изток, с надеждата да срещне преминаваща кола или държавен патрул, преди да е умрял под палещите лъчи на слънцето. Ориентира се по северната звезда и с бърз ход закрачи през пустинята, съзнавайки, че шансовете му за спасение клоняха към нулата. Нито веднъж не спря и не се обърна назад. Той виждаше всичко ясно в паметта си и ушите му още бучаха с агонизиращите писъци на смъртта.
2.
10 май 1996 г.
Александрия, Египет
Белите пясъци на пустия плаж пареха под босите крака на Ева Роджас. Фините песъчинки полепваха между пръстите на ходилата й. Тя стоеше и се любуваше на Средиземно море. Дълбоката вода бе обагрена в кобалтовосиньо, а там, където беше по-плитка, ставаше смарагдовозелена, за да се превърне в аквамарин, когато вълните докосваха брега и се разтваряха в безцветния пясък.
Ева беше пропътувала със своята кола под наем 110 км западно от Александрия, преди да спре на този пустинен отрязък от плажа недалече от град Ел Аламейн. Тук през Втората световна война се беше водила най-голямата военна пустинна операция на съюзниците. Паркирайки на крайбрежната магистрала, тя взе голямата си пазарна чанта и тръгна през малките дюни към линията на прилива.
Носеше цял бански костюм от жарсе в коралов цвят, който се сливаше с тялото й. Ръцете и раменете й бяха покрити с подходяща наметка. Тя изглеждаше грациозна, ефирна, тялото й бе като изваяно, крайниците — стройни и загорели от слънцето. Нейната златисточервена коса беше завързана на дълга плитка, която се спускаше по гърба й почти до кръста и блестеше на слънцето като полирана мед. Езерно сините й очи красяха загара на лицето й и изпъкналите й скули. Ева беше на тридесет и осем, но изглеждаше, че е едва преминала тридесетте. Тя никога не беше попадала върху кориците на „Вог“, но беше красива с бликащата си от енергия фигура, която мъжете, дори много по-младите, намираха много привлекателна.
Плажът изглеждаше пустинен. Тя стоеше уверено, въртеше глава нагоре-надолу и обхващаше с поглед целия бряг като предпазлива съпруга.
Единственият друг признак на живот беше един джип „Чероки“ в тюркоазен цвят с надпис НЮМА на вратата, спрян на около стотина метра нагоре по пътя. Тя го беше отминала, преди да свие встрани от пътя и паркира. Обитателят на джипа не се виждаше никъде.
Сутрешното слънце най-после беше стоплило пясъка и той пареше под босите й стъпала, докато влезе във водата.
Тя се спря на няколко метра от водната ивица и застла плажната си хавлия. Погледна за времето, преди да свали часовника и го пусна в пазарната чанта. Десет и десет. След като се намаза с лосион против изгаряне, тя се излегна по гръб и започна да се препича под африканското слънце.
Ева все още се възстановяваше от продължителната си отпадналост след дългия полет от Сан Франциско до Кайро. Към нея трябваше да се прибави и непрекъсната четиридневна напрегната среща с лекари и водещи биолози по проблема на странните избухвания на нервни разстройства, неотдавна разкрити в цялата южна част на пустинята Сахара. Откъсвайки се за малко от шумната конференция, тя не искаше нищо повече от няколко часа, за да се ободри и отпочине, преди да започне изследователската й експедиция из пустинята. Благодарна на морския бриз, че гали кожата й, тя притвори очи и почти задряма.
Когато Ева се събуди, погледна часовника отново. Той показваше единадесет и двадесет, беше спала малко повече от час. Тенът й беше преминал от светлокафяво към розово. Тя се обърна по корем и се загледа към брега.
Двама мъже по ризи с къси ръкави и каки шорти крачеха бавно към нея по дължината на плажната ивица. Те бързо спряха, щом забелязаха, че ги наблюдават, и продължиха, като се правеха, че не я забелязват. Когато отминаха на около двеста метра разстояние, тя престана да им обръща внимание.