Изведнъж окото й долови нещо във водата на малко разстояние пред нея. Една чернокоса глава проби водната повърхност. Ева вдигна ръка пред очите си, за да си направи сянка и да може да вижда по-добре. Един мъж с маска, шнорхел и плавници се гмуркаше сам в дълбоката вода от другата страна на вълните. Изглеждаше, че ловува с харпун. Тя го гледаше, докато се изгуби от погледа й, оставяйки твърде дълго под водата, даже в един момент си помисли, че със сигурност се е удавил. Но скоро той се показа на повърхността, за да продължи своя риболов. След няколко минути изплува и излезе на брега. Носеше странен пистолет харпун с дълга назъбена дръжка и санитарен каучук, прикрепен към нейните краища. С другата си ръка носеше връзка риба, която тежеше около три фута, закачена върху кука от неръждаема стомана, закрепена на колана му. Като изключим тъмния му тен, лицето му не изглеждаше арабско. Неговата плътна черна коса беше паднала надолу от солената вода и слънцето сушеше солените капки, които се стичаха по косата му, като стигаха до кръста. Той беше висок, добре сложен, със здрави широки рамене. Вървеше плавно с грация, почти невъзможна за повечето мъже.
Ева определи, че не изглежда на повече от четиридесет години.
Когато мина покрай нея, той я погледна сдържано. Беше достатъчно близо, за да види очите му — те бяха опално зелени, открити, ясно очертаващи бялото около ириса. Той се взря в нея с такава откритост, че погледът му проникна в съзнанието й и я смути. Част от нея се страхуваше, че може да спре и каже нещо, другата го желаеше, но тя успя да види само белите му зъби в една дружелюбна усмивка за поздрав, преди да продължи към магистралата.
Ева гледаше след него, докато се скри зад дюните към мястото, където беше видяла джипа на НЮМА. Какво ми става, помисли тя. Все пак получих усмивка за поздрав. След малко вече беше забравила за него, решавайки, че би било загуба на време, тъй като той едва ли говореше английски.
Сега очите й блестяха, както не се беше случвало от много време. Все пак е приятно, макар и за един кратък момент да почувстваш — мислеше тя — присъствието на един млад и представителен мъж, който може би няма никога да видиш повече.
Ева се накани да влезе във водата, за да се освежи. Но в същото време двамата мъже, които се разхождаха нагоре по брега преди около два часа, отново се появиха и тя се реши деликатно да почака, докато я отминат.
Те нямаха фините черти на египтяните, но сплесканите носове по тъмната, почти черна кожа и буйната къдрава коса говореха, че това са хора, които живеят в южната част на Сахара.
Те спряха и внимателно огледаха нагоре и надолу по дължината на целия бряг, може би за дванадесети път. След това внезапно се нахвърлиха върху нея.
— Махайте се — изкрещя им тя инстинктивно.
В неистов порив Ева се опита да се бори с тях, но единият я сграбчи за косата, натисна я към земята и я повали по гръб. Имаше тесни очи и плъхоподобно лице с дебело оформени мустаци. Сковаващ страх я обхвана, когато другият нападател със садистична усмивка оголи пожълтелите си от тютюн зъби, коленичи и седна върху бедрата й, докато плъхоподобният я държеше за кръста, натискайки с крака раменете й дълбоко в пясъка. Сега тя бе съвсем безпомощна, напълно лишена от възможността да се движи, освен пръстите на ходилата си.
Странно, но в очите им не се забелязваше сексуално желание. Нито един от мъжете не се опита да свали банския й костюм. Те не действаха като мъже, които възнамеряват да изнасилват. Ева изкрещя отново високо и отчаяно. Плясъкът на вълните беше единственият отговор. Не се забелязваше друга жива душа на плажа.
Ръцете на мъжа с плъхоподобното лице започнаха да натискат носа и устата й спокойно и целенасочено, тежестта на тялото му притискаше слънчевия й сплит и тя бавно започваше да се задушава. Притокът на въздух към белите й дробове спря.
В краткия промеждутък на запазено съзнание тя проумя с ужасяващо безверие, че те възнамеряват да я убият. Опита се да извика отново, но гласът й бе пресекнал. Тя не усещаше болка, само бе изплашена и парализирана от шока. Опита се да освободи лицето си, за да поеме глътка въздух, но това се оказа невъзможно. Погледът й започна да се замъглява. Усещаше, че ще заспи завинаги. Тя затвори очи.
Единствената мисъл, която проблясваше в съзнанието й, бе, че преживява някакъв кошмар, който веднага би се разсеял, когато отвори очи.
Това е кошмар, помисли си тя почти зарадвано. Мъжът с пожълтелите зъби не я притискаше повече. Тънка метална стрела беше пробила слепоочието му. Тялото му се килна назад и бедрата й се освободиха.