Другият с плъхоподобното лице в усилието си да задуши Ева не забеляза как приятелят му беше паднал. След секунда-две той замръзна, тъй като чифт ръце обхванаха главата му като в клещи.
Ева усети как натискът върху устата и носа й изчезна и тя може да поеме глътка въздух. Неочакваното развитие на ситуацията беше допълнение към кошмарния шок, парализирал съзнанието й. Преди черната завеса да падне отново над очите й, тя чу някакъв скърцащ звук, сякаш някой чупеше кубчета лед, и забеляза немигащите клепачи на своя убиец и широко отворените му очи със застинал поглед, празни и угаснали. Главата му беше извита сякаш на 360 градуса.
3.
Ева се събуди от горещото слънце, опалило лицето й, и от плясъка на вълните, миещи африканския бряг. Когато отвори очите си, това беше най-хубавото нещо, което някога беше виждала.
Тя се изправи седешком, за да се полюбува на безлюдния плаж и на огряната от слънцето панорама на красивата природа. Изведнъж разтвори очи от страх, потискана от усещането, че атаката срещу нея може да се повтори. Но убийците бяха изчезнали. Съществуваха ли наистина? Започна да се чуди дали не халюцинира.
— Добре дошли отново — каза мъжки глас. — За момент се страхувах, че сте в кома.
Ева се обърна и погледна засмяното лице на риболовеца, коленичил зад нея.
— Къде са хората, които се опитаха да ме убият? — изрече тя с уплашен глас.
— Те напуснаха с отлива — отговори странникът със студено безразличие.
— С отлива?
— Реших да не оставям безпорядък по плажа. Завлякох телата им от другата страна на вълната. Когато за последен път ги видях, те бяха на път за Гърция.
Тя го погледна и я полазиха тръпки:
— Вие сте ги убили!
— Те бяха лоши хора.
— Убили сте ги! — извика тя и лицето й побледня. Щеше да повърне. — Вие също сте хладнокръвен убиец като тях.
Той забеляза, че тя още е в шок, и не й обърна внимание. Очите й бяха пълни с погнуса. Изправи се и каза просто:
— Предпочитате да не се съпротивлявам, така ли?
Страхът и погнусата бавно напуснаха погледа й и се замениха с разбиране. Измина минута, докато Ева проумее, че странникът беше я спасил от насилствена смърт.
— Не, моля ви, простете ми, държах се глупаво. Дължа ви живота си, а дори не знам името ви.
— Дърк Пит.
— Аз съм Ева Роджас. — Тя се почувства по-уверено, усмихна се топло и нежно подаде ръка.
Забелязваше само загрижеността в очите му, като показваше цялото си разбиране към ситуацията.
— Вие сте американец.
— Да. Работя в Националната агенция за изследване на моретата и океаните. Извършваме археологическо проучване на Нил.
— Мислех, че сте отпътувал, преди да бъда нападната.
— Почти, но вашите приятелчета ме заинтригуваха. Бях нащрек, когато паркираха колата си на километър от пътя, и след това тръгнаха пеш през пустинния плаж направо към вас. Така че бях длъжен да наблюдавам какво ще се случи.
— Щастие е за мен, че сте толкова наблюдателен.
— Имате ли някаква представа защо се опитваха да ви убият? — попита Пит.
— Трябва да са били бандити, които ограбват и убиват туристи.
Той тръсна глава:
— Грабежът не беше мотивът им. Те не носеха оръжие. Оня, който ви душеше, използваше ръцете си, а не лента или парче плат. Освен това, те не направиха опит да ви изнасилят. Не бяха професионалисти, иначе и двамата да сме мъртви. Най-необикновеното. Обзалагам се на една месечна заплата, че те са играчка в ръцете на някого, който иска да умрете. Те ви преследваха по точно определен план, възнамерявайки да ви убият, като вкарат солена вода в носа и гърлото ви. След това щяха да оставят тялото ви на линията на прилива и отлива, така че да изглежда, че сте се удавили и тялото ви е изхвърлено от водата. Кой може да обясни защо са искали да ви удушат?
Тя отвърна смутено:
— Не мога да повярвам на нищо от казаното. Изглежда така безцелно и толкова безсмислено. Аз съм само биохимичка, специализирала в областта на възможните последствия, които оказват токсичните материали върху човека. Аз нямам врагове. Защо трябва да съществува някой, който иска да ме убие?
Ева леко притисна изпръхналите си устни.