— Всичко това е лудост.
— От колко време сте в Египет?
— Само от няколко дни.
— Вие трябва да сте направили нещо, от което някой губи разсъдъка си.
— Естествено, нищо на северноафриканците — отвърна тя със съмнение. — Ако за нещо съм тук, то е, за да им помогна.
Той погледна замислено пясъка.
— Тогава не сте във ваканция.
— Работата ми ме доведе тук — отговори Ева. — Случаи на странни физически отклонения и психически разстройства сред номадското население в Южна Сахара попаднаха на вниманието на Световната здравна организация. Аз съм член на международен екип от учени, които са изпратени да направят изследвания.
— Трудносмилаемо за убиец — забеляза Пит.
— Всичко е много по-объркано. Колегите ми и аз сме тук, за да спасим живота. Ние не представляваме заплаха.
— Мислите ли, че пустинните водорасли имат връзка с токсините?
— Ние още нямаме отговор. Няма достатъчно данни, за да направим заключения. На повърхността случая изглежда като заразна болест, но източникът е загадка. Никой не знае за химично производство или за площадка за токсични отпадъци, които да се простират в близост до местата, където са докладвани симптомите.
— Колко разпространен е проблемът?
— Над осем хиляди случая са избухнали сред африканските нации на Мали и Нигер през последните десет дни.
Пит повдигна вежди.
— Невероятен брой за такова късо време. Знаете ли дали се причиняват от вирус, или от бактерии?
— Както казах, източникът на заразата е мистерия.
— И това още ли не е оповестено от медиите?
— Световната здравна организация иска да не бързаме с подобни съобщения, преди случаите да са изяснени. Предполагам, за да не се правят сензации и създава излишна паника.
Пит от време на време хвърляше по един поглед към плажа. Той забеляза движение от другата страна на дюните, граничещи с пътя.
— Какви са вашите планове?
— Моят научен екип заминава утре за Сахара, за да започне изследвания на място.
— Вие знаете, надявам се, че Мали е на ръба на евентуална кървава гражданска война.
Тя повдигна ръце безгрижно.
— Държавата е съгласна да ни охранява, добре прие нашите проучвания през цялото време. — Тя спря и го погледна продължително. — Защо задавате толкова много въпроси? Вие действате като таен агент.
Пит се засмя.
— Само любознателен морски инженер, който не желае някой, който се разхожда наоколо, да убива хубави жени.
— Може би това беше случай на грешна идентификация? — отвърна тя зарадвано.
Очите му обхванаха цялото й тяло и спряха на нейните.
— Някак си не мисля, че е възможно — изпъна се внезапно Пит и застана прав, гледайки към дюните. Мускулите му бяха напрегнати. Наведе се, грабна Ева през кръста и я изправи. — Време е да вървим — каза той, теглейки я бегом през дюните.
— Какво правите? — протестираше тя, влачейки се след него.
Пит не отговори. Движението по дюните беше спряло. Тънка струя дим нарастваше и ставаше по-плътна в пустинното небе. Той веднага разбра, че друг убиец или може би повече, бяха подготвили подпалването на взетата под наем кола на Ева, затова искаше да ги изпревари, преди да им бъде оказано подкрепление.
Сега вече можеше да види пламъците. Ако използва харпунният пистолет за риболов? Не, не биваше да оглупява. Нямаше оръжие срещу огъня. Неговата малка надежда бе, че новото другарче също е невъоръжено и не е забелязало неговия джип.
Той беше прав за първото и сгреши за второто. Докато прекосяваха последната дюна, Пит забеляза един тъмнокож мъж да държи запален вестник в едната си ръка, който беше увит като факла. Подпалвачът беше погълнат от усилието да сваля страничното стъкло на джипа, за да го запали отвътре. Този човек не беше облечен като другите. Той носеше бяла шамия на главата си, от която се виждаха само очите. Тялото му беше облечено в свободна като кафтан роба, под която се виждаха само обутите му в сандали крака. Той не успя да забележи Пит, който се нахвърли върху него, влачейки Ева след себе си.
Дърк спря и прошепна в ухото й:
— Докато се справя, моля те, тичай на пътя и спри някоя минаваща кола!
В този момент десният юмрук на Пит се заби в челюстта на нападателя. Уплахата в неговите очи се превърна в неочакван шок. За момент се окопити и хукна да бяга, хвърляйки горящия вестник. Запалената факла профуча над Пит и падна на пясъка. В следващия миг Пит го достигна, сграбчи го за гърлото, изви главата му. Чу се пукот на кости, очите му се изблещиха в ужас и той започна да колабира. Тогава Дърк коленичи над него и претърси джобовете му. Нямаше нищо, никакво оръжие, никаква карта за самоличност. Нито дори малко дребни монети или гребен.