— Той е прав. Аз направих проучване на стар френски източник за областта. Тук някога е имало пристанище, където керваните са търгували с търговци, които са идвали с лодки и малки кораби. Не мога да кажа къде точно е било. То е било затрупано от пясъка, след като реката е започнала да пресъхва.
— Значи теорията е, че „Тексас“ е стигнал реката и е заседнал, когато тя е започнала да пресъхва — каза Джордино.
— Не е теория. Аз открих предсмъртно завещание в архивите от един член на екипажа, който се казва Бийчър. Той се кълне, че е единственият оцелял от екипажа на „Тексас“, и прави детайлно описание на финалния воаяж на кораба през Атлантика до устието на Нигер, където е заседнал.
— Как може да сте сигурен, че това не са бълнувания на умиращ човек? — попита Джордино.
— Неговата история съдържа невероятно много подробности, за да не й повярваш! — каза решително Пърлмутър.
Пит намали скоростта на хеликоптера, като гледаше надолу към сухото корито.
— Старият скитник каза също така, че „Тексас“ е пренасял злато от съкровището на загиващата Конфедерация.
Пърлмутър кимна.
— Бийчър споменава за злато. Той също така ми даде една интересна нишка, която води до тайната на секретаря по военните въпроси Едуин Стантън и още неотворени документи…
— Мисля, че открихме нещо! — прекъсна го Джордино, сочейки надолу през прозореца на кабината. — Малко надясно. Широката дюна, която стърчи от западния скат.
— Тази със скала на върха? — попита Пърлмутър, гласът му трепереше от вълнение.
— Същата.
— Извади градиометъра, който Джулиан донесе от Вашингтон — нареди Пит на Джордино. — Когато го нагласиш, аз ще мина над дюната.
Джордино бързо разопакова инструмента за засичане на метал, провери връзките на батерията и включи сензорният брояч.
— Готов съм да спусна сензора.
— Окей. Приближаваме дюната със скорост 10 възела — отговори Пит.
Джордино свали сензора, свързан с кабел към градиометъра на десет метра под хеликоптера. След това той и Пърлмутър внимателно почнаха да следят стрелката на уреда. Когато хеликоптерът подходи бавно над дюната, стрелката започна да трепти и уредът издаде непрекъснат сигнал. Изведнъж стрелката затрептя силно и след това се превъртя на другата страна, тъй като сензорът обхвана цялото магнитно поле от минус до плюс. Сигналът на уреда също се усили.
— Тя ще изскочи от скалата — извика Джордино. — Под нас има солидно количество метал.
— Показанията могат да бъдат и от кръглата кафява скала до дюната — предпазливо каза Пърлмутър. — Пустинята тук е пълна с желязна руда.
— Не е никаква кафява скала — обади се Пит. — Ние виждаме върха на димната тръба, покрит с ръжда.
Когато Пит свърши, никой не намери точните думи да назове какво е това. Ако досега изпитваха известни съмнения, вече знаеха, че корабът съществува. Най-после „Тексас“ отново бе открит.
62.
Първите изблици на радост и въодушевление скоро угаснаха, когато видяха насипа, от който се показваха само два метра от димната тръба. Целият кораб беше покрит с пясък. Щеше да им отнеме дни да ринат натрупаната лавина, за да влязат в него.
— Дюната върху каземата е била образувана преди 65 години, когато Кити е била тук — забеляза Пърлмутър. — Корпусът е заринат твърде дълбоко, за да може да проникнем в него. Само солидна изкопна техника ще помогне в случая.
— Вярвам, че има и друг начин — каза Пит.
Пърлмутър погледна към огромния насип и поклати глава.
— Изглежда ми безнадеждно.
— Земекопачка — подхвърли Джордино. Идеята беше проблеснала внезапно в съзнанието му. — Методът се използва за изваждане на потънали плавателни съдове, като се отстранява тинята от кораба.
— Ти ми четеш мислите — засмя се Пит. — Освен че разполагаме с компресор за високо налягане на въздух, ние ще стационираме хеликоптера над дюната и с перките ще си помогнем за допълнително издухване на пясъка.
— Звучи ми твърде несериозно — избухна в смях Пърлмутър. — Няма да успеете да издухате и малко пясък, преди ние да сме излетели в небето.
— Скатовете на дюната завършват с остър връх — отбеляза Пит. — Ако ние успеем да съборим само три метра от върха, ще видим покрива на каземата.
Джордино добави:
— Нищо не губим, ако опитаме.
— Моите съчувствия.