Бавно се придвижваха през каютите на екипажа, докато стигнаха до една каюта, където внезапно спряха. Тя беше гроб на мъртъвци. Имаше повече от 50 трупа, замръзнали в крайна поза, както ги е сполетяла смъртта. Много от тях бяха умрели, докато са лежали в койките. Вероятно недостигът на вода ги е карал да използват мътния поток на реката, съдейки по издутите стомаси на техните мумифицирани тела, както вероятно са били измъчвани и от липса на храна. Голяма част от облеклото им беше разкъсано. Нямаше и следа от обувки, както и от лични вещи.
— Личните им вещи, както и всичко останало, вероятно са били взети — каза Джордино.
— От туареги — заключи Пърлмутър. — Бийчър говори за пустинни бандити, както той ги нарича, които са атакували кораба.
— Те трябва да са желаели смъртта си, за да атакуват брониран кораб с лъкове и стрели — каза Джордино.
— Търсели са злато. Бийчър казва, че капитанът е използвал злато от конфедералното съкровище, за да купува храна от скитниците в пустинята. Веднъж разчуло се, туарегите вероятно са направили няколко опита за нападение срещу кораба, преди екипажът да намери смъртта си от липсата на храна и вода. След това туарегите са изчакали, докато екипажът загине от тиф и малария. Когато е изчезнала всякаква заплаха за туарегите те просто са се качили на борда и са взели всичко, което са могли да носят. След години, след като не е останало нищо повече за вземане, ние намираме труповете и оръдията.
— Така че да забравим за златото — каза философски Пит. — То отдавна е изчезнало.
Пърлмутър кимна.
— Няма да станем богати днес.
Нямаше повече защо да стоят в каютата на мъртъвците. Те влязоха в машинното отделение. Въглищата все още стояха непокътнати, а лопатите висяха встрани на стената. Влагата не беше проникнала дотук и металната повърхност на котлите и машините блестеше. Един лъч попадна на фигура на човек, седящ наведен на малко бюро. Пожълтял лист хартия лежеше под ръката му близо до мастилницата. Пит внимателно издърпа хартията и прочете на светлината на фенерчето:
Изпълних дълга си до последните си сили. Оставям моите любими машини в отлично състояние. Те успешно ни прекараха през океана без никакви аварии и са все така мощни, както в деня, в който бяха монтирани в Ричмънд. Предавам ги на следващия механик да използва този хубав кораб срещу омразните янки. Бог да пази Конфедерацията.
Главен механик на „Тексас“
— Пред нас стои един изключително съвестен човек — каза Пит одобрително.
— Никой не би постъпил днес като него — съгласи се Пърлмутър.
Оставайки главния механик О’Хеър, Пит премина покрай двата двигателя и котли. Пътеката водеше към офицерските каюти и столова, където намериха още четири голи тела, всички проснати върху койките в самостоятелните им кабини. Пит се загледа в тях, преди да спре пред голяма махагонова врата.
— Капитанската кабина — уверено каза Пит.
Пърлмутър кимна.
— Капитан Мейсън Томбс. От онова, което съм прочел за „Тексас“, Томбс се е оказал твърд човек в смелата битка от Ричмънд до Тихия океан.
Пит побърза да натисне дръжката на вратата и да влезе. Изведнъж Пърлмутър го хвана за рамото.
— Почакай.
Пит погледна към Пърлмутър озадачено.
— Защо? От какво се страхуваш?
— Предполагам, че може да открием нещо, което не е за гледане.
— Може ли да бъде по-лошо от това, което вече видяхме? — аргументира се Джордино.
— Какво криеш, Джулиан? — настоя Пит.
— Аз… Аз не ви казах какво открих в секретните документи на Едуин Стантън.
— Ще ми кажеш после — измърмори Пит с безразличие. Той се обърна, запали фенерчето и влезе вътре.
Кабината изглеждаше малка и тясна според стандартите за военните кораби. Но тъй като броненосците не са строени за дълъг престой в морето, тя можеше да се приеме за нормална.
Както и в другите каюти, всички предмети и мебели бяха взети. Туарегите нямаха склонност към вземане на инструменти и ключове и обикновено ги оставяха. В капитанската кабина бяха останали лавиците за книги и вграденият, но счупен барометър. Но поради някаква неизвестна причина, както със стола в пилотската кабина, туарегите бяха оставили един стол люлка. Пит различи на светлината две тела — едното опънато в леглото, а другото — седящо като задрямало в стола люлка. Трупът в койката лежеше гол на една страна срещу стената — положение, което туарегите стриктно спазваха, когато измъкваха дрехи, завивки и дюшеци. Кичур червена коса покриваше главата и лицето на трупа.