— А конспирацията да се убие вицепрезидента Джонсън и държавния секретар Сюърд? Каква е тази част от плана на Стантън?
— По този въпрос нещата не стоят точно така. Хора като Бут биха изпортили работата. След като Джонсън става президент, през първите няколко седмици от неговото управление Стантън действа като диктатор. Той ръководи разследването и арестите на конспираторите, урежда военни трибунали и екзекуции. Също така пуска версията пред всички, че Линкълн е бил убит от агенти на Джеферсън Дейвис като последен опит да удължи живота на Конфедерацията.
— Тогава Стантън трябва да е убил Бут, за да не издаде тайната! — подхвърли Пит.
Пърлмутър поклати глава.
— Друг човек е бил убит вместо него. Аутопсията и идентификацията му са укрити. Бут изчезва и живее няколко години в Енид, Оклахома, където се самоубива през 1903 година.
— Четох някъде, че Стантън изгаря дневника на Бут — каза Пит.
— Това е вярно — отговори Пърлмутър. — Вредата е сторена. Стантън настройва общественото мнение срещу победената Конфедерация. Плановете на Линкълн да помогне на Юга да стъпи на краката си са заровени заедно с неговия двойник в гроба му в Спрингфийлд, Илинойс.
— Тази мумия в стола люлка — прошепна Джордино, — седяща тук в останките на конфедералния кораб, покрит с пясъчна дюна в средата на Сахара, действително ли е на Ейбрахам Линкълн?
— Сигурен съм в това — отговори Пърлмутър. — Едно анатомично изследване ще докаже нейната идентичност без съмнение. Фактически, ако си спомняте, смели разбойници бяха разровили гроба му, но бяха заловени, преди да откраднат тялото. Онова, което не беше разкрито и бързо потулено от официалните власти, е, че те бяха установили, че това не е истинското тяло. За да не се разчуе, те наредиха да се пази пълно мълчание и тялото да бъде препогребано така, че гробът никога да не може да бъде отворен отново. Тонове бетон бяха хвърлени върху ковчега на Линкълн и на сина му Тед, за да не може в бъдеще да бъде оскверняван повече гробът, според официалните власти. Но действителната причина беше да се заличат всички следи на престъплението.
— Даваш ли си сметка какво означава това? — попита Пит Пърлмутър. — Или не знаеш.
— Дали не разбирам какво означава това — промърмори той.
— Ние сме на път да променим миналото — обясни Пит. — Веднъж обявили какво сме намерили тук, най-трагичният случай в историята на САЩ ще трябва да бъде изцяло пренаписана.
С опасение Пърлмутър погледна Пит.
— Ти не съзнаваш какво казваш. Ейбрахам Линкълн се счита за светец и е главен герой в американския фолклор, историческите книги, поемите и романите. Убийството го направи мъченик на правдата през вековете. Ако ние разкрием фалшивото му убийство, организирано от Стантън, представата за него ще се промени и американците ще обеднеят от това.
Пит изглеждаше много уморен, но лицето му бе неподвижно, а очите му играеха живо.
— Нито един човек не би адмирирал честността повече от Ейбрахам Линкълн. Неговите морални принципи са стояли над всичко. Да се умре при такива абсурдни и необичайни обстоятелства е против всичко, което той е отстоявал. Неговите останки заслужават достойно погребение. Ще ми се да вярвам, че той би желал бъдещите поколение на народа, на който е служил честно, да знаят истината.
— Аз съм с теб — подкрепи го Джордино. — Ще бъде чест да застана до теб, когато завесата се вдигне.
— Ще се вдигне невъобразима врява — каза Пърлмутър, държейки лулата си с две ръце. — Боже господи, Дърк. Не можеш ли да разбереш? Най-добре е тази история да остане неизвестна. Народът не бива никога да узнае за нея.
— Говориш като арогантен политик или бюрократ, който намесва бога, за да отрече пред обществото истината заради криворазбраните интереси на националната сигурност.
— Ти си решен да направиш това! — каза Пърлмутър съкрушено, — но ти действително ще предизвикаш недоволството на хората в името на истината.
— Както мъжете и жените в Конгреса и Белия дом, Джулиан, и ти недооценяваш американското общество. То ще приеме разкритието с разбиране и образът на Линкълн ще блесне още по-ярко, отколкото досега. Съжалявам, приятелю, не бих говорил така, ако не бях убеден в това.
Пърлмутър разбра, че е безполезно да се противопоставя. Той скръсти ръце върху огромното си шкембе и каза:
— Добре, ще пренапишем последната глава на Гражданската война и ще застанем заедно срещу всички, които се противопоставят на това.