Ева погледна внезапно нагоре, когато една кряскаща чайка прелетя над нея. Тя бавно изви глава, за да проследи полета й, когато изведнъж забеляза един мъж, който стоеше облегнат зад пейката.
— Ти и аз, и заливът на Монтерей — каза той тихо.
Пит стоеше, смеейки се от сърце и сияещ от вълнение, докато Ева го наблюдаваше, невярваща на очите си и изпълнена с безмерна радост. Той седна до нея и я прегърна.
— О, Дърк, Дърк! Не бях сигурна дали ще се върнеш. Мислех, че всичко е свършено.
Тя спря, когато той я целуна, загледан в дълбоките й сиво-сини очи, сега замъглени от сълзите, които се стичаха по зачервените й бузи.
— Трябваше да ти се обадя — каза той. — Животът ми беше пълен хаос допреди два дни.
— Прощавам ти — каза тя радостно. — Но как разбра, че съм тук?
— От твоята майка. Превъзходна жена. Тя ме изпрати тук. Наех кола за голф и шофирах до игрището, докато видях тази малка, самотна жена с леко понатрошени кости да гледа тъжно морето.
— Ти си луд — каза тя щастлива и отново го целуна.
Той подложи ръцете си под Ева и внимателно я вдигна.
— Ще имаме достатъчно време да се любуваме на вълните, но сега трябва да тръгваме. Боже мой, колко си натежала от тези превръзки.
— Защо бързаме?
— Трябва да пакетираме твоите неща и да хванем самолета — отговори той, поставяйки я в колата.
— Самолет, самолет до къде?
— До малко рибарско селище в западния бряг на Мексико.
— Ти ще ме вземеш в Мексико? — засмя се тя през сълзи.
— На борда на яхта, която съм наел.
— За пътешествие?
— Нещо такова — отговори той с усмивка. — Ние ще плаваме до едно място, наречено Клипертон Айланд, и ще търсим съкровище.
Докато Пит паркираше колата на паркинга пред голф клуба, Ева каза:
— Мисля, че си най-потайният хитър и силен човек, който някога съм познавала… — Тя прекъсна, когато той спря до една странно изглеждаща кола с блестяща розова боя. — Какво е това? — попита тя учудено.
— Автомобил.
— Виждам това, но какъв е?
— Един „Авион Вуазин“, подарък от моя стар приятел Затеб Казим.
Тя го погледна с изненада.
— И е трябвало да го докараш чак от Мали?
— Транспортирах го с „Ер Франс“ — отговори той. — Президентът ми е задължен много, така че му отправих малка молба.
— Къде ще я паркираш, като хванем самолета?
— Аз говорих с майка ти. Ще я заключим в нейния гараж в Пебъл Бийч Конкурс. Ще я вземем, като се върнем през август.
Тя поклати недоумяващо глава.
— Ти си непоправим.
Пит хвана нежно лицето й с двете си ръце, усмихна й се и каза:
— Затова съм толкова забавен.