— От тази гледна точка на проекта — каза Хопър, — ние дори не знаем дали причината е замърсяването. Мистериозната болест може да бъде вирусна или бактериална.
Ева възкликна:
— Това предположи и Пит.
— Кой? — попита Хопър за втори път.
— Дърк Пит. Човекът, който ме спаси. Той каза, че някой желае смъртта ми в Африка. Той също така мисли, че вие или другите могат да бъдат включени в този списък.
Йерли вдигна ръце.
— Невероятно. Човек може да помисли, че ние се занимаваме със сицилианската мафия.
— Най-печалното е, че Ева беше наблизо до смъртта — каза Хопър.
Йерли изпусна син облак от лулата „морска пяна“ и се загледа в дима замислено.
— Повече от случайност е, че онова лице на мили от града е имало куража да се изправи само срещу тримата нападатели. Това е почти чудо или… — той направи пауза — … предварително подготвено присъствие.
В очите на Ева се четеше пълно недоумение.
— Ако мислите, че това е предварително нагласено, Исмаил, то ви моля да забравите.
— Може би е с цел да ви наплаши, за да се върнете в Щатите.
— Аз го видях да убива трима души с моите собствени очи. Повярвайте ми, няма нищо нагласено в това.
— Чували ли сте се с него, откакто ви докара до хотела? — попита Хопър.
— Само бележка, оставена на рецепцията, с която ме кани на вечеря днес.
— И вие все още мислите, че е бил само добрият минаващ самарянин — упорстваше Йерли.
Ева го загърби и се обърна към Хопър.
— Пит ми каза, че е в Египет за едно археологическо проучване на река Нил. Той работи за Националната агенция за изследване водите на моретата и океаните (НЮМА). Нямам причини да се съмнявам в него.
Йерли добави:
— Аз ще позвъня на един приятел, който е морски биолог и работи в НЮМА.
— Въпросът все още е защо? — прошепна Хопър почти разсеяно.
Йерли заключи:
— Ако покушението срещу Ева е било заговор, той е може би част от план, за да всее страх и да ни принуди да се откажем от нашата мисия.
— Да, но ние имаме пет отделни проучвателни екипи, всеки от които се състои от шест човека, и те са предназначени за южната пустиня. Те ще работят поотделно между петте нации от Судан до Мавритания. Никой от нас не им е натрапен. Техните правителства са помолили Обединените нации за помощ в намирането на отговор за избухването на странната епидемия в техните страни. Ние сме поканени гости естествено, не неканени врагове.
Йерли погледна към Хопър.
— Ти забравяш, Франк. Има едно правителство, което не желае нашето участие.
Хопър допълни с гримаса:
— Ти си прав. Наблюдавах президента на Мали — Тахир. Той беше много недружелюбен, когато разреши да влезем в неговите граници.
— По-вероятно генерал Казим — каза Йерли. — Тахир е куклена глава на държавата. Затеб Казим е истинската власт в сянката на малийското правителство.
— Какво против ще има той срещу безобидните биолози, опитващи се да спасят живота на хората? — попита Ева.
— Може никога да не узнаем — отвърна Йерли.
— Това не изглежда временно съвпадение — изрече тихо Хопър. — Тези хора, особено европейците, са изчезвали безследно в някаква последователност в най-пустите места на северната част на Мали през миналата година.
— Като туристическото сафари, както отбелязаха заглавията на вестниците — каза Ева.
— Тяхната неопределена съдба е все още мистерия — добави спокойно Йерли.
— Не мога да повярвам, че има връзка между тяхната трагедия и нападението срещу Ева — каза Хопър.
— Но ако допуснем, че генерал Казим има пръст в случая „Ева“, причината е, че неговите шпиони са му докладвали факта, че тя е член на Малтийския биологичен изследователски екип. Знаейки това, той е наредил покушението срещу нея като предупреждение към останалите да стоят далеч от неговия камилски парк.
Ева се разсмя:
— Със своето неудържимо въображение, Исмаил, ти би могъл да станеш сценарист в Холивуд.
Йерли смръщи вежди:
— Мисля, че трябва да осигурим безопасност и да задържим екипа за Мали, докато случаят бъде напълно разследван и изяснен.
— Ти преувеличаваш — каза Хопър на Йерли. — Какво избираш Ева? Да прекратим мисията или да заминеш?
— Ще рискувам — каза Ева. — Но не мога в друг състав на екипа.