Хопър погледна тавана, клатейки глава.
— Аз няма да анулирам мисията в Мали, не заради друго, а защото стотици, може би хиляди хора умират далеч оттук от нещо, което никой не може да обясни. Аз самият ще оглавя екипа.
— Не, Франк — протестира Ева, — какво ще стане ако най-лошото се случи?
— Ти си много ценен, за да те загубим.
— Наш дълг е да докладваме този случай на полицията, преди вие да станете нечия мишена — настояваше Йерли.
— Бъди разумен Исмаил — каза Хопър спокойно, — да се отиде в местната полиция, значи да ни задържат, докато изясняват случая. Това значи, че ще закъснеем с изпълнението на мисията. Няма да говоря за дебрите на демокрацията в Близкия Изток.
— Моите контакти може да разрешат проблема — пледираше Йерли.
— Не — каза Хопър решително. — Аз искам всички екипи на борда на нашия чартърен самолет и по време на полета ще уточним техните задачи, които предварително са планирани.
— Тогава до утре сутринта — каза Ева.
Хопър добави:
— Никакви увъртания, никакви измятания. Ние ще започнем нашето шоу — първото нещо, което ще направим сутринта.
— Вие сте безнадеждно смели — възкликна Йерли.
— Не, ако се застраховаме.
Йерли погледна Хопър недоумяващо.
— Застраховка?
— По-точно пресконференция. Преди да заминем, аз ще се обадя на всеки чуждестранен кореспондент и на агенцията за новини в Кайро, като обясня нашия проект и специално наблегна на неизвестността, която може да очакваме в Мали. Разбира се, ще намекна и за потенциалната опасност при изпълнението на нашата задача там. След това в светлината на международната гласност относно присъствието ни в тази страна, генерал Казим ще мисли два пъти, преди да посегне на живота на научните работници.
Йерли въздъхна тежко.
— За ваше утешение, също се надявам. Истински се надявам.
Ева се надигна и седна до турчина.
— Всичко ще бъде наред — настояваше тя спокойно. — Нищо лошо няма да се случи.
— Нищо не мога да кажа. Ще говорим допълнително. Ще трябва ли да тръгнеш след всичко това?
— Има хиляди, които могат да умрат, ако не заминем — каза решително Хопър.
Йерли ги изгледа тъжно, след това поклати глава с разбиране. Лицето му беше побледняло.
— Тогава нека Аллах ви закриля, защото ако не го направи, вие сигурно ще умрете.
6.
Пит стоеше във фоайето на „Нил Хилтън“, когато Ева излезе от асансьора. Той беше облечен в светлокафяв копринен костюм с едноредно сако и безупречно изгладен панталон. Ризата беше светлосиня, а широката му копринена връзка „Ботичели“ съчетаваше черни и жълти ивици върху тъмносин фон.
Той стоеше естествено и свободно, сложил ръце отзад, наклонил леко глава на една страна, като наблюдаваше една хубава, млада, с гарвановочерна коса египтянка в безупречно ушита златна копринена рокля. Тя се движеше из фоайето с ослепителен блясък, хваната под ръка за един най-малко три пъти по-възрастен от нея мъж. Походката й събуждаше неукротими желания.
Пит излъчваше спокойствие. Той гледаше този спектакъл по-скоро от любопитство. Ева застана зад него и сложи ръка ма лакътя му.
— Харесваш ли я? — попита тя, смеейки се.
Пит се обърна, погледна към нея и видя най-сините очи, които някога е виждал. Устните му се свиха в лека гримаса, която се хареса на Ева.
— Тя ще направи състояние.
— Твой тип ли е?
— Не, аз харесвам спокойните интелигентни жени.
Гласът му е дълбок и мелодичен, помисли си тя. Ева усети мирис на мъжки одеколон, не от познатите френски парфюми, с много по-мъжка нотка.
— Надявам се, че мога да приема това за комплимент.
— Разбира се.
Тя замълча и очите й смутено се затвориха.
— Аз имам ранен полет утре сутринта, така че трябва да си легна навреме.
Господи, това е ужасно, мислеше тя. Държа се като малко момиче, очакващо своя коледен подарък.
— Много жалко. Бях намислил да остана цяла нощ, за да ти покажа всяка дупка на порока и всяко място на греха в Кайро. Всички екзотични кътчета, скрити от погледа на туристите.
— Сериозно ли говориш?
Пит се засмя:
— Не съвсем. В случая мисля, че е по-умно да вечеряме в твоя ресторант и да оставим улиците. Твоите приятели могат да имат нещо наум и да се опитат отново.