Артър Порджис
Саймън Флег и Дяволът
След няколко месеца напрегната работа по изучаването на безброй овехтели манускрипти, Саймън Флег успя да извика Дявола. Жена му, експерт по средновековието, му оказа безценна помощ. Самият той бе математик и не можеше да се справи със сложните латински термини от демонологията на десети век, но с изключителната интуиция на госпожа Флег целта бе постигната.
След предварителните взаимни любезности Саймън и Дяволът седнаха на масата за преговори. Гостът от ада беше унил, тъй като Саймън предварително отхвърляше и най-примамливите му предложения, лесно долавяйки в тях някаква сериозна опасност.
— А не може ли за разнообразие вие да изслушате едно мое предложение? — рече Саймън. — То поне със сигурност е без дяволии.
Дяволът обидено завъртя раздвоения край на опашката си.
— Защо не — сърдито се съгласи той. — Едва ли ще ми навреди. Чакам, господин Саймън.
— Имам само един въпрос — започна Саймън и Дяволът се усмихна дяволито. — Трябва да ми отговорите до двайсет и четири часа. Ако не успеете, ще ми платите сто хиляди долара. Не е много, ние тук работим с много по-големи мащаби. Никакви милиарди, никаква троянски Елени в тигрова кожа. Разбира се, ако спечеля, не трябва да си отмъщавате.
— Виж ти! — Дяволът чак подсвирна. — А какъв е вашият залог?
— Ако изгубя, за кратко време ще стана ваш роб. Но моля без никакви изтезания, казани, душевна погибел и тям подобни — би било прекалено много за някакви си сто хилядарки. Не искам също да навреждате на мои роднини или приятели. Впрочем — добави той след малко размисъл, — тук биха могли да бъдат допуснати изключения.
Дяволът се намръщи и нервно зачеса края на опашката си. Накрая пое толкова силно дъх, че чак физиономията му се изкриви, и заяви решително:
— Съжалявам, но аз се занимавам само с души. Роби си имам достатъчно. Ако знаете само колко безплатни и чистосърдечни услуги ми правят простосмъртните, направо ще ахнете! Та ето какво ще направим. Ако в уговореното време не успея да отговоря на вашия въпрос, вие ще получите не някакви си сто хиляди, а всякаква — разбира се, разумна — сума. Също здраве и щастие до края на дните ви. Ако ли пък отговоря на въпроса, тогава последиците са известни. Ето всичко, на което мога да се съглася.
Дяволът излови от въздуха запалена цигара и дръпна. Настъпи тържествено мълчание.
Саймън гледаше пред себе си, без да вижда; челото му беше плувнало в пот… Добре де, беше готов да заложи душата си, защото никой — нито човек, нито звяр, нито дявол — не могат да отговорят на неговия въпрос за едно денонощие.
— Включете в клаузата за здраве и щастие също моята жена и да си стиснем ръцете.
Дяволът кимна. Извади от устата си фаса, изгледа го с отвращение и го стисна между ноктите си — фасът стана бонбон, който Дяволът започна да смуче шумно и с явна наслада.
— Що се отнася до въпроса — продължи той, — на него трябва да има отговор, иначе договорът ни става невалиден. През средните векове обичаха да пробутват разни задачки. Например: в селото живее само един бръснар и той бръсне всички, които не се бръснат сами. Пита се: а кой бръсне бръснаря? Но както отбеляза по-късно Ръсел, думата „всички“ прави въпроса безмислен и той няма отговор.
— Моят въпрос е честен и не съдържа парадокс — увери Саймън.
— Прекрасно. Ще намеря отговора. Имате здрави нерви — продължи Дяволът мрачно, но доволно, и измъкна от въздуха лист пергамент. — Ако бях ви се представил в образа на чудовище, съчетаващо в себе си миловидността на горилата с грациозността на венериански звяр, едва ли бихте запазили този свой апломб и съм сигурен, че…
— От всичко това няма нужда — прекъсна го Саймън.
Той разгърна договора, убеди се, че всичко е според уговорката и извади джобно ножче.
— Момент! — спря го Дяволът. — Дайте да го дезинфекцирам. — Поднесе острието към устните си и започна да го нагрява до червено. — Сега вече може. И моля, втория ред отдолу, последният е мой.
Като постави подписа си с аристократичен размах, Дяволът разтри длани, огледа Саймън с откровено собственически очи и каза весело:
— Хайде, въпросчето! Като отговоря, поемаме. Трябва да посетя още един клиент, работа — до гуша.
— Добре — рече Саймън и въздъхна дълбоко. — Ето моят въпрос: вярна ли е или не великата теорема на Ферма?
Дяволът си глътна езика, но после дойде на себе си.
— Великата какво? Великата на кого?
— Великата теорема на Ферма. Математическа истина, която Ферма, френски математик от седемнайсети век, уж доказал. Но неговото доказателство не било записано и никой не знае вярна ли е теоремата, или не. — Когато Саймън видя мутрата на Дявола, устните му се изпънаха. — Хайде, започвайте.