Козината, в която бе опрял чело, вече се бе навлажнила.
— Нарича се Гадателка на кости. Шаманка. Името й е Олар Етил и никакъв живот не тлее в тялото й.
— Идва преди разсъмване, вече три сутрини поред. Но не се приближава. Крие се като заек, а когато най-сетне дойде слънчевата светлина, изчезва. Като прах.
— Като прах — съгласи се той.
— Какво иска?
Той се отдръпна от коня си, забърса чело с опакото на дланта си и извърна очи.
— Нищо добро, Сеток.
Тя дълго помълча, застанала до него, кожите бяха плътно загърнати около раменете й. После сякаш потръпна и промълви:
— В ръцете й се гърчи по една змия, но те се смеят.
„Телораст. Кърдъл. Танцуват в сънищата ми.“
— Те също са мъртви. Всички са мъртви, Сеток. Но все още жадуват… за нещо. — Торент сви рамене. — Всички сме изгубени тук. Чувствам го, като гнило в костите си.
— Казах на Грънтъл за виденията си. Вълците и трона, който пазят. Знаеш ли какво ме попита?
Торент поклати глава.
— Попита ме дали съм видяла Вълците да вдигат крак срещу онзи трон.
Той се изсмя и това неочаквано го стъписа. „Кога за последен път се смях? Духове на бездната!“
— Така маркират територията си — продължи кисело Сеток. — Така придобиват власт над нещо. Бях стъписана, но не задълго. Те са зверове все пак. Тъй че какво почитаме, когато почитаме тях?
— Вече никого не почитам, Сеток.
— Грънтъл казва, че почитанието не е нищо повече от преклонение пред неща, които са извън контрола ни. Казва, че утехата от това е лъжлива, защото няма нищо утешително в борбата за живот. Той не коленичи пред никого, дори пред своя Тигър на Лятото, който би дръзнал да го застави. — Помълча за миг, после въздъхна и добави: — Грънтъл ще ми липсва.
— Възнамерява да ни напусне ли?
— Хиляда души могат да мечтаят за война и две мечти няма да са едни и същи. Скоро ще си замине, и Маппо също. Момчето ще е разстроено.
Двата коня изведнъж изцвилиха уплашено и се опитаха да побегнат, но букаите им пречеха. Торент ги погледна намръщено и промърмори:
— Тази сутрин заекът е дързък.
Прешъс Тимбъл потисна вика си и изпълзя задъхана от съня. В жилите й бушуваше огън. Изрита завивките и с усилие се изправи.
Торент и Сеток стояха при конете и гледаха на север. Някой идваше оттам. Земята сякаш се присви от ужас и се заогъва под нея на вълни. Прешъс едва овладя учестения си дъх и се запъти към воина и момичето, наведена напред все едно се бореше с невидимо течение. Чу зад себе си тежки стъпки, погледна през рамо и видя Грънтъл и Маппо.
— Внимавай, Прешъс. Срещу тази…
Грънтъл поклати глава. Сините жилки на татуировката по кожата му бяха потъмнели, а в очите му нямаше нищо човешко. Още не беше извадил извитите си ножове обаче.
Погледът й пробяга към трелла, но изражението му не издаваше нищо.
„Не аз убих Юла. Не беше по моя вина.“
Обърна се и продължи напред.
Фигурата, която крачеше към тях, беше съсухрена — старица, увита в змийски кожи. Щом се приближи, Прешъс видя опустошеното й плоско лице и пустотата в очните кухини. Грънтъл зад нея нададе съсък като на дива котка.
— Т’лан Имасс. Никакви оръжия, което значи, че е Гадателка на кости. Прешъс Тимбъл, не се пазари с тази. Ще предложи силата си, за да вземе каквото иска. Откажи й.
— Трябва да се върнем у дома — отвърна му тя през зъби.
— Не по този начин.
Прешъс поклати глава.
Старицата спря на десет крачки от тях и за изненада на Прешъс пръв заговори Торент.
— Остави ги на мира, Олар Етил.
Вещицата кривна глава, кичурите коса се развяха като нишки копринена паяжина.
— Има само един, воине. Не е твоя грижа. Тук съм, за да взема родственика си.
— Какво? Вещице, тук…
— Не можеш да го имаш — изръмжа Грънтъл и пристъпи напред покрай Торент.
— Стой настрана от това, кутре — предупреди го Олар Етил. — Погледни бога си и виж как се свива от страх пред мен. — После изпъна кокалест пръст към Маппо. — И ти, Трелл. Това не е твоя битка. Стой настрана и ще ти кажа всичко, което искаш да знаеш за онзи, когото търсиш.
Маппо сякаш се олюля, а след това, със сгърчено от терзание лице, отстъпи назад.
Прешъс ахна.
Сеток заговори:
— Кой е този твой родственик, вещице?
— Името му е Абси.
— Абси? Няма никак…
— Момчето — сопна се Олар Етил. — Синът на Онос Т’уулан. Доведете ми го.
Грънтъл извади ножовете си.
— Не бъди глупак! — изръмжа Гадателката на кости. — Собственият ти бог ще те спре! Трийч няма току-така да позволи да захвърлиш живота си заради това. Мислиш за превращение? Ще се провалиш. Ще те убия, Смъртен меч, не се съмнявай в това. Момчето. Доведете ми го.