Добре. Тя си представи как ще поплува малко по течението, а след това бавно ще се понесе надолу като издута торба с мокри билки, докато не стигне морското дъно. След това щеше да е ходене, но накъде?
— На север, мисля.
— Капитане?
— „Вечна благодарност“, разбира се, заслужава по-добра съдба. Подготви лодките. С колко време разполагаме?
— Трудно е да се каже.
— Защо?
Здравото око на Скорген примижа.
— Не ми се ще да казвам това, което имам предвид, капитане. Лош късмет, да речем?
— Скорген, трябва ли да приготвя пътния си сандък?
— Взимате си сандъка? Ще плува ли? Искам да кажа, ако го вържем отзад за спасителната лодка? Имаме само две, които ще плават, и двете са малко поочукани. Двайсет и деветима останаха от екипажа, плюс нас двамата и гостите ни. По десет в лодка и ще ни обърне първата по-голяма вълна. Не ме бива много с числата, но мисля, че сме в повече. Някои сигурно биха могли да се задържат над водата. Но не задълго, с всичките тия акули, дето се въртят наоколо. Идеалното е по осем души в лодка. Трябва бързо да се спрем на това. Но сандъкът ви, хм, обърква ми сметките.
— Скорген, да си спомняш да си товарил мой сандък?
— Не.
— Защото нямам. Казах го фигуративно.
— Е, това поне е облекчение. Пък и все едно, едва ли ще имате време да го приготвите. Можем да се обърнем на следващия дъх, както ми казаха.
— Блудния да ме вземе, бързо доведи гостите ни тук!
Той посочи зад нея.
— Благородничката тъкмо излиза, капитане. Виж, тая ще плува над водата поне докато аку…
— Спусни лодките и събери екипажа, Скорген — каза Шурк, обърна се и тръгна към принцесата.
— Капитане, искам да ви благодаря за… — почна Фелаш.
— Няма време, ваше височество. Вземете слугините си и каквито там дрехи ще ви трябват да ви е топло. Корабът потъва и трябва да се качим на лодките.
Фелаш примига лениво и се огледа.
— Струва ми се доста крайно.
— Нима?
— Да. Представях си, че напускането на кораб е най-последното нещо, което човек би пожелал да направи, когато е в морето.
Шурк Елале кимна.
— Самата истина, ваше височество. Особено в открито море.
— Е, няма ли алтернатива? Не ви е присъщо да изпадате в паника.
— Изглеждам ли изпаднала в паника?
— Екипажът ви е…
— Скромно казано, ваше височество, след като няма достатъчно място да вземем всички, което означава, че някои от тях скоро ще умрат в челюстите на акулите. Струва ми се, че такава смърт е доста неприятна, меко казано.
— О, богове. Добре, какво може да се направи?
— Открита съм за предложения, ваше височество.
— Може би един ритуал на спасяване…
— Какво?
Пълничките пръсти изпърхаха към устните.
— Хайде да преценим положението, искате ли? Бурята е разцепила корпуса, права ли съм?
— Ударихме нещо, ваше височество. Надявам се да е било главата на Маел. Не можем да направим ремонт, а помпите не успяват да удържат на напора. Както може би забелязвате, откъм десния борд сме почти наводнени до средата на кораба. Ако не беше безветрието, вече щяхме да сме се преобърнали.
— Предполага се, че трюмът е пълен с вода.
— Вярно предположение, ваше височество.
— Значи трябва да се…
Под краката им се разнесе ужасно скърцане и Фелаш се ококори.
— О, какво е това?
— Това сме ние, ваше височество. Потъваме. Споменахте за някакъв ритуал. Ако той включва един определен Древен бог на моретата, трябва да ви предупредя, че не мога да гарантирам за благополучието ви, ако екипажът ми научи за това.
— Нима? Колко отчайващо. Е, ритуал като този, който предлагам, може да не включва задължително онзи определено неприятен индивид. Всъщност…
— Простете, че ви прекъсвам, ваше височество, но току-що ми хрумна, че точно това състезание по омаловажаване всеки момент ще бъде прекъснато фатално. Макар да ми беше изключително приятно, вече съм убедена, че бяхте неволен участник в него. Колко добре можете да плувате, тъй като вярвам, че няма да ни остане време да стигнем до лодките…
— Замълчете, за бога.
Фелаш се завъртя и огледа сцената във всички посоки. След това махна с ръка.
„Вечна благодарност“ потрепери. От палубния люк към трюма изригна разпенена вода. Такелажът изплющя като при ураганен вятър, прекършените мачти се разтърсиха. От двете спуснати лодки се разнесоха уплашени викове и Шурк Елале чу крясъци да режат въжетата. След миг видя как двете спасителни лодки се отдръпнаха от борда, и двете едва наполовина пълни, а останалите от екипажа и Скорген Кабан зареваха ругатни, струпани на левия борд. Водата заля палубата.
Принцеса Фелаш оглеждаше разположението на кораба, притиснала пръст към пълничките си боядисани устни.