— Прикрий се — стрелят!
Той се намести отново зад щита си.
Чу гласа на Фидлър:
— Хедж!
— След първия залп!
Глухо свистене и изведнъж стрелите западаха по земята, затрещяха и зачаткаха от камъните. Болезнен вой, последван от хор ругатни.
Ърб се извърна към нея, за да се увери, че е добре. Две стрели се бяха забили в щита й и беше толкова мила с изненадата, изписана на лицето й.
— Обичам те! — извика Ърб.
А тя го зяпна.
— Какво?
В този момент глух тътен изпълни въздуха и тя залегна в окопа. Но това не бяха стрели. Ърб се надигна и видя нападалите по земята гърчещи се стрелци, а назад към могилата драсна един от Подпалвачите на мостове на Хедж: раменете му бяха покрити с пръст, униформата му — сива и кафява от мръсотия.
„Дупка си си изровил, а? И удари стрелците с ония проклети гранати.“
— Стрелците са поразени! — извика Хедж.
— Богове на бездната! — ревна някой. — Какво е онова синкавото? Гният до кокалите!
Ърб надникна отново и се увери с очите си. Онова, което бе оплискало вражеските стрелци, разтапяше плътта им. Дори костите им и колчаните, пълни със стрели, бяха станали на пихтия.
Пред колансийската пехота излезе офицер — висок и белокож.
Ефрейтор Класп изръмжа:
— Един от ония шибаняци, нали?
— Ти! — извика Хелиан и посочи Ърб с пръст. — Какво каза?
А Форкрул Ассаил зарева — невероятно силен звук, който удари по хълма като чук. Трусът събори Ърб на земята и той затисна ушите си с ръце. Втори рев…
А после заглъхна, сякаш приглушен.
Някой от близкия окоп извика с треперещ глас:
— Червея каза майната ти, Ассаил!
— Пак ли на теб ми замириса, Уид?
Ърб бавно се надигна на колене.
Видя как Форкрул Ассаил отвори уста да изреве за трети път — но звукът едва стигна до хълма.
Полетя камък, тупна близо до Чистия, отскочи и се изтъркаля настрани. Вражеският командир все пак се стресна, после махна на армията си.
— Идват! — викна някой.
Гласът на Хелиан този път бе по-близо и много по-силен:
— Какво каза?
Ърб се обърна. Ефрейтор Класп лежеше между тях и въртеше очи ту към него, ту към нея.
— Какво в името на Гуглата ви прихвана двамата?
— Обичам те! — извика Ърб.
И като видя щастливата й усмивка, нагази през пъшкащия Класп. Хелиан залитна напред да го посрещне и устата й се лепна в неговата.
Затиснат под тежестта им, Класп изскимтя и зарита.
— Идиоти такива! Врагът настъпва! Разкарайте се от мен!
Кътъл гледаше настъпващите редици. На двайсетина крачки блеснаха копия, удариха във вдигнатите щитове и след това, по знак от командирите на роти, колансийците се понесоха в атака по склона.
Сапьорът се надигна, арбалетът избръмча, дебелата жила забърса леко бузата му. Видя как стрелата му порази в гърлото един отдельонен командир. Останалите морски пехотинци също бяха пуснали стрелите си срещу врага. Между пукнатините и скалите западаха тела.
Сапьорът остави оръжието зад себе си, взе щита, пъхна ръката си в ремъците и извади късия меч. И четирите движения бяха направени още преди отдельонният командир да падне на земята.
— Бий! — изрева Кътъл и се надигна, когато първият колансиец се появи пред него.
Една стрела беше заковала лявото стъпало на Солтлик за земята, но той бездруго не искаше да става. Войникът, появил се точно пред него, залитна в последния момент. Солтлик го натисна надолу с щита си и натресе ефеса на меча през шлема му и в костите на черепа. Когато дръпна, шлемът се изхлузи заедно с дръжката.
Нечие копие заби към него. Той го отби настрана с шлема, натисна с рамо щита и сплеска лицето на войника. Докато онзи залиташе назад, го промуши ниско в корема. Издърпа оръжието и посече друг колансиец — извираха сякаш отвсякъде.
Така и не видя копието, което прониза врата му и му разпра гърлото.
Корик изруга и завъртя лявата си ръка, за да изтръска останките от натрошения си щит. Измъкна от колана си дълъг нож, изрита настрана мъжа, чийто череп бе разбил с щита си, и вдигна глава тъкмо навреме, за да посрещне следващия нападател.
Остриетата блеснаха, по-тежкото отби забиващото се копие, по-тънкото се вряза през кожената броня и затъна на педя в гърдите на колансиеца, после се измъкна. Докато войникът залиташе, Корик го удари с меча между главата и врата, толкова силен удар, че преряза ключицата и мина надолу през три ребра, докъдето се срещаха с гръдната кост.