Корик се изви, за да избегне друго копие, чу смях и видя как Смайлс се изправя над свличащ се труп.
Нова озверяла тълпа колансийци връхлетя към тях.
Синкавото ледерийско острие сякаш извика ликуващо, щом се вряза отстрани през шлема, разби набузника и след това костите, които той трябваше да пази. Кръв плисна от зяпналата уста на войника, очите му се опулиха, а Коураб го изрита назад върху следващия войник.
Ехото от вика на меча се затъркаля в черепа му и той изрева в отговор, вдигна оръжието кръстато над щита си и зачака следващия глупак.
„Аз съм морски пехотинец! Героичен войник в ден на слава! Елате ми и умрете!“
Троутслитър изруга и посече ръка отдясно, после друга отляво. Кръв плисна от двете му страни и го накара да изругае отново. Измести се да отбегне забиващото копие, изрита под нечия челюст толкова силно, че главата изпращя назад, а след това посече оголения врат.
До него Детсмел залиташе под ударите по щита му от колансиец, размахал тежка брадва с шип. Страничният замах на Троутслитър вкара дългия нож над рамото на нападателя, в пролуката зад ъгъла на челюстта и ръба на шлема, леко вдигнат нагоре, за да се влезе между прешлените точно под черепа.
Детсмел се изправи, хвърли се с щита напред и блокира нападателя, опитващ се да удари Троутслитър отстрани. Вражеският войник изпъшка и коленете му се огънаха. Детсмел беше счупил оръжието си, така че грабна брадвата с шипа, замахна, разцепи кръглия колансийски щит и след това заби шипа в рамото на мъжа.
Ниско наведен, Троутслитър посече ахилесовото сухожилие на десния крак на колансиеца и докато той падаше с крясък, го прободе в окото. Виковете му спряха.
— Наведи се! — извика зад него Уидършинс.
Стрела от арбалет изсвистя над Троутслитър и порази в гърдите следващия нападател.
Балм от другата страна на Детсмел извика:
— Откъде я намери тая тъпа брадва, войник! Намери си меч! Още малко ако ми се мотаеш така, и си свършил!
— Търся, проклет да си! Търся!
Кисуеър падна по гръб. Чу блокирания удар над себе си, а след това ръмженето на Синтър, щом сестра й посече колансиеца през лицето. Изрита от себе си рухналото тяло и ръката й стисна късото копие. Изправи се и отново скочи в гъстата гмеж.
Синтър едва отбиваше с щита си ударите на един огромен колансиец. Бадан Грук се хвърли към него и заби меча си дълбоко под ребрата му.
Нечия брадва посече отзад в шлема на сержанта, разцепи го и събори Бадан Грук на земята. Извитото като полумесец острие се измъкна и повлече след себе си коса и парчета кости.
С вой, Синтър посече ръката, която държеше брадвата, а след това разпра широка дупка в корема на мъжа. Вътрешностите му се изсипаха върху трупа на Бадан Грук.
А тя продължаваше да вие.
Копие прониза Лап Туърл и железният връх изстърга в скалата зад него. Лечителят фалариец изкрещя, посече надолу с късия си меч и преряза пръстите на по-близката ръка по дръжката на копието. Натискът от оръжието изведнъж отслабна. Той се хлъзна напред по гладкото дърво, докато се доближи до колансийката, и я посече през врата.
Докато тя падаше, резачът пусна меча и щита и се вкопчи в долния край на копието. Усети, че върхът се забива под ъгъл в земята в подножието на камъка зад него, запъна стъпала назад и се хвърли по очи. Дръжката се прекърши зад гърба му. Той се надигна на колене, изтри ръцете си в сухата трева и взе отново щита и меча.
Изплю кръв — беше си прехапал езика — и изпъшка:
— Не беше зле.
Между скалите се катереха още колансийци. Лап Туърл тръгна напред да ги посрещне, като прегази трупа на Бърнт Роуп. Беше му останал достатъчно живот, за да свали още няколко. Може би.
Скълдет скочи във въздуха и излетя над приведения гръб на колансиеца, вкопчен в свиреп бой с Релико. Замахна надолу, мечът му се вряза дълбоко под ръба на шлема и посече прешлените. Скълдет се превъртя, приземи се приклекнал, а след това изкрещя и се хвърли към зяпналото лице право пред себе си. Колансиецът се сниши зад кръглия щит и посече с извития си меч, но Скълдет скочи високо, опря едната си ръка върху шлема на врага и се превъртя над него. Посече надолу и преряза коленните сухожилия.
Пустинният принц стъпи на земята, огледа се и…
Чу вика на Синтър… И как Кисуеър изруга…
Беше обкръжен. Развъртя се, засече, наведе се ниско, изрита и развъртя меча. Западаха тела. Плисна кръв.
А след това нещо го прободе в кръста и го надигна от земята. Той се опита да се извърти, но металното острие изстърга в гръбнака му. Събориха го по лице на земята, а след това го удряха… тежки и остри ръбове закълцаха мускули и кости.