Костеният боздуган на Калт Урманал я порази под лявата мишница, завъртя я във въздуха с ботушите към небето и я откъсна от меча, на който бе нанизана като на шиш.
Тя падна с рев и бързо скочи на крака.
Копието с обсидианов връх на Бероук се хлъзна през нея и изригна от корема й. Ассаил се изви рязко, сграбчи го и го надигна във въздуха, а заедно с него и Бероук. Пусна дръжката, пресегна се и стисна черепа на Бероук, когато той се хлъзна към нея.
Нададе рев и разби с него черепа на воина.
Закрещя заповеди на офицерите си:
— Атакувай врага… пробий и ги обкръжи! Избийте всяка една проклета твар! Оставете тези торби кокали на мен!
Т’лан Имасс с пръснатото чело отново тръгна към нея. Тя изръмжа и се хвърли срещу него.
Отчаян гняв се надигна у Блистиг, когато вражеските редици изведнъж сякаш се извисиха на вълна и с вой връхлетяха към него, и той закрещя в отговор на собствената си ярост.
Сблъсъкът надигна от земята войници и ги запокити във въздуха. Мъгла от кръв, сечащи надолу оръжия — и първите малазански редици се огънаха, но след това се стегнаха отново. Шумът бе оглушителен — грохот на желязо и писъци — и светът полудя пред очите на Юмрука: потни лица, оголени зъби, бликнала кръв от усти и прерязани гърла. Тела, притиснати в прасците му. Блистиг залиташе, размахваше меча си, залиташе от непрестанните удари по щита му и се биеше с яростта на побесняло псе.
Щеше да умре. Искаха да го убият — всяка една проклета гадина искаше да го убие и да стъпче трупа му. Животът му не трябваше да свърши така. Щеше да се бие и да се бие. Това нямаше да е краят — нямаше да го позволи. „Няма да го позволя!“
Изтласкаха ги още на стъпка.
Лостара Юил пристъпи до адюнктата и извади мечовете си. „Още един танц. Единственото, което мога да направя. Танцът на света — този шибан, жалък, убийствен свят.“ Видя как Рутан Гъд пое другия фланг на Тавори, а зад себе си чу Хенар Вигълф — глупакът пееше някаква мръснишка морска песен на Блуроуз.
Срещу нея, приведен напред и пристъпващ с вдървени крака като обезумял, връхлетя Форкрул Ассаил. Очите му бяха подивели и впити в адюнктата.
Изрева и ревът му ги блъсна назад.
Кръв плисна във въздуха и Лостара се олюля заслепена. „Чия кръв? Какво…“ И вече се стичаше по страните й, и видя падащия Хенар, извърна към нея окървавеното си лице. „О, богове, това е моя кръв… всички сме…“
Невероятно, но адюнктата се изправи срещу убийствения напор нда безсловесния вик, завъртя меча си и понечи да тръгне напред.
Форкрул Ассаил все още бе на трийсет крачки от тях.
„Не можем да направим това. Дори Тавори… не можем…“
Рутан Гъд стигна до адюнктата в бронята си от лед — но и тя беше пропукана и се разпадаше на дъжд от парчета. Като че ли посягаше към нея, за да я издърпа назад — далече от това, — но никакво бягство не беше възможно.
Ассаил изрева отново.
Писъкът на Лостара Юил остана нечут дори за собствените й уши.
Усети как тялото й се хлъзна по разбитата земя.
„Срещу това… свършено е с нас. Дори адюнктата. Дори Рутан Гъд. Той ни убива. Котильон…“
Но и бог не можеше вече да чуе молитвите й.
На петдесет крачки назад, смъкнат на колене от силата на Акраст Корвалайн, Банашар изтри кръвта от очите си. Беше се опитал да се доближи — да продължи напред и да се присъедини към адюнктата и свитата й — но не бе успял.
„Провал. Познавам тази дума — много нощи съм седял на масата й…“
Някой мина край него.
Бадале си тананикаше тихичко и този едва доловим звук изтласкваше всичко, което Квизиторът хвърляше по нея. Виждаше там, напред, как силата наранява Мама — разкъсваше Мама въпреки всичката й убиваща магията кръв, въпреки цялата й изключителна воля.
Вля думи в безсловесната си песен. Прости думички, три да намерят четвъртата, а най-важната от всичко сега бе четвъртата.
— Опали бисери диаманти елитри. Опали бисери диаманти елитри.
„Толкова много си забравил. Докато остана само глад и болка. Знам тези две неща. Познавам ги добре. Споделихме си ги с теб, ти и аз.“
— Опали бисери диаманти елитри. Опали бисери диаманти елитри.
„Прогоних те веднъж. Казах ти да отнесеш далече от нас своята болка и глад. Защото не ги бяхме заслужили с нищо.“
„Някой те нарани преди много време. Някой нарани Рут преди много време. Някой нарани Садик и Хелд, и всички други. Някой трябва да е наранил и мен.“
— Опали бисери диаманти елитри. Опали бисери диаманти елитри.
„Прогоних те. Сега те призовавам. Виж носителя на болка. Виж раздавача на глад. Квизитора. Познавам го. Помня го. Той дойде сред моя народ. Каза им, че трябва да умрат. Да отговорят за стари престъпления.“