Ном Кала пристъпи напред. Очите на Форкрул Ассаил бяха широко отворени и зяпнали в нея. Т’лан Имасс беше гледала тези очи сякаш цяла вечност, от мига, в който се беше вдигнала от земята под нея. Видяла беше злобата и яростта в този нечовешки поглед. Видяла беше блясъка на задоволство и триумф всеки път, когато Ассаил разбиеше на късове поредния неин събрат. Видяла беше насладата в тях, когато прекърши гръбнака на Калт Урманал.
Но сега в тялото на Форкрул Ассаил беше забит меч, желязото лъщеше синкавочервено и в очите нямаше нищо освен изумление.
Ном Кала направи нова стъпка напред. След това заби харпуна си в окото на кучката.
Толкова силно, че проби през черепа.
Малазанската армия рухваше. Изтласкваха ги назад, притискаха ги все повече, оставяха купчини тела при всяка стъпка. Банашар, със залитащия до него Поурс, отведоха цивилните — децата на Змията и хундрилите — колкото може по-далече, но беше ясно, че колансийците искат да унищожат само Ловците на кости. Цялата тежка пехота, действаща вече от юг, не обръщаше внимание на струпаните и разтреперани зрители.
Блистиг продължаваше да се бие, здраво и упорито ядро на фронта на централната фаланга. Банашар видя Кайндли отдясно, и Фарадан Сорт до него. Тези трима Юмруци, избрани от адюнктата, просто отказваха да паднат.
Бившият жрец вече не можеше да види Тавори, но нещо му подсказваше, че е жива — някъде сред редиците на обърнатата на юг бойна линия. Онази атака, с отделението редовни, притекло се на подкрепление, беше… невероятна.
„А онази магия беше… нелепа. Но виж онзи командир там — лежи мъртъв. Това си е съвсем истинско. Няма много ассаилска кръв в него, да се предаде на жалки илюзорни кошмари. Добра игра, момчета.“
Но всичко беше безнадеждно. Всичко, което вече беше видял, всичко, на което беше свидетел сега.
Някой застана от дясната му страна. Банашар се обърна и видя Ханават, а на стъпка зад нея и отстрани — Рут, с детето в прегръдката му.
— Твоят съпруг… съжалявам — каза Банашар.
Тя поклати глава.
— Той ги спря. Всички те. А сега… виждаш ли? Самата Форкрул Ассаил падна.
— Беше добър бой, нали?
Тя кимна.
— Кажи ми, даде ли име на детето?
Ханават го погледна в очите.
— Вярвах… какъв е смисълът? До този момент. Докато не го каза. — После извърна глава. — И все пак, кълна се в живота си, не мога да го измисля.
— Гал?
— Гал има само едно лице в живота ми и така ще си остане. Жрецо, отчаяна съм.
Нищо не можеше да отвърне.
„Всички сме отчаяни.“
Банашар отново се обърна към ужасната битка. Ханават стоеше до него с момчето с бебето, Поурс — от другата страна. Продължиха да гледат смълчани.
Към Ловците на кости, които умираха. До последния.
Въздухът кипеше настръхнал от гняв.
Върховен Юмрук Гъноуз Паран се изкачи на билото, Юмрук Рит Бюд бе до него. Зад тях Воинството се изкачваше в бавен тръс — не беше нужно Паран да поглежда зад себе си или да чува отчаяния дъх на Бюд, за да разбере, че са капнали от умора.
Легионът тежка пехота ги беше изтощил. Без убийствените хитрини на Калам и Бързия Бен Висшият Разводнен, командвал колансийците, се бе оказал упорит противник. Отказал бе да отстъпи пред неизбежното и се бяха принудили да ги избият до крак, преди най-сетне да посекат командира.
И сега войската му се влачеше нагоре по склона като ранено псе.
Излязоха на билото и спряха.
Пред тях ядрото на Ловците на кости рухваше под сдържаната атака от три страни, а скоро и четвъртата страна щеше да бъде погълната. Гъноуз едва можеше да проумее величината на касапницата, която виждаше долу — труповете очертаваха ниски хълмове около сражаващите се, като насипи на укрепление.
Потрес и ужас стегнаха сърцето му.
Армията на сестра му беше смалена до по-малко от петстотин и падаха бързо.
— Върховен юмрук…
Рит Бюд млъкна, щом той се извърна рязко и тя видя лицето му. Паран обърна коня си, когато първата линия войници излезе на билото.
— Строй се, проклети да сте! Онези, които гинат там долу, са малазанци! Вижте ги! Всички, вижте ги!
Конят се олюля под него, но той го изправи със свирепо дръпване на юздите, а след това смъкна забралото пред лицето си, извади меча и се изправи на стремената.
— Поемете си дъх, кучи синове! И В АТАКА!
Щом двамата с Юмрук Рит Бюд препуснаха надолу, Гъноуз Паран викна:
— Във фланга — юга го остави!
— Слушам, сър!
— Гледай за смесена кръв.
Тя го изгледа злобно.
— Сериозно ли, сър?
Земята под тях се разтърси — Воинството с тътен се заспуска по склона.
— Върховен юмрук! Ако свалим командирите им, какво? Милост?