Зад старото отделение на Уискиджак стояха мъж и жена — сигурно брат и сестра — в компанията на изгърбен възрастен мъж с халата на Висш жрец — златната коприна бе нашарена на виещи се змийски фигури. Зад тази група стоеше мъж, който бъркаше с нещо в зъбите си, а до него, седнал на столче, един художник трескаво скицираше върху избелена агнешка кожа със заострен въглен. В краката му клечеше дебел жабок.
В полукръг около тях се бе подредила нещо като почетна гвардия, но щом Корлат и Калит се приближиха, всички се обърнаха към тях като един и отдадоха чест. Бяха войниците, сражавали се на Пробуждането.
Калит пусна ръката на Корлат и каза:
— Мисля, че има погребални дарове. — И кимна към един войнишки сандък, оставен до входа на гробницата. — Ще го внеса вътре. — След това я погледна. — Ще взема и твоя дар, Корлат, ако искаш.
Корлат протегна ръка и погледна лъскавото камъче в шепата си.
Отделението на Уискиджак се размърда и Корлат се извърна към тях, готова да се отдръпне — да избяга оттук.
— Капитане! — извика грубоватата жена зад морските пехотинци.
Корлат видя, че войниците са посегнали за оръжията си, мечовете им вече бяха наполовина извадени. Резкият вик на жената ги беше спрял и Корлат се стъписа, уплашена и изумена от това, което видя на лицата им.
Жената заобиколи и застана между нея и отделението. Обърна се срещу Фидлър и рече:
— Какво в името на Гуглата си мислите, че правите?
— Простете, адюнкта — отвърна Фидлър, без да откъсва очи от Корлат.
— Обяснете се! Върховен маг! Калам — някой от вас да каже!
— Моля за извинение, адюнкта — провлече Фидлър. — Бих искал да задам един въпрос на Тайст Андий.
— Заради заплахата ви — сопна се адюнктата и се обърна към Корлат, — в случай че не благоволи да ви отговори, ще уважа решението й.
Корлат поклати глава и си пое дъх.
— Не, благодаря, адюнкта. Този мъж беше най-близкият приятел на Уискиджак. Щом желае да ме попита нещо, ще отговоря по най-добрия начин, който е по силите ми.
Адюнктата се отдръпна.
Погледът на Фидлър се спря на камъчето в ръката й.
— Искаш да предадеш това? Познаваше ли Геслер и Сторми?
Корлат поклати глава.
— Тогава… защо?
Мислите й се объркаха. Думите не идваха и тя извърна очи от Фидлър.
— Негово ли е?
Тя вдигна отново очи, стъписана. Зад Фидлър в десантчиците от отделението я гледаха… но сега тя видя, че онова, което преди малко бе взела за гняв, всъщност е нещо много по-сложно.
— Корлат, негово ли е?
Тя се обърна към входа на могилата. Гласът й бе колеблив:
— Те бяха морски пехотинци. Помислих си… в знак на почит.
— Ако предадеш това, ще го унищожиш.
Тя го погледна в очите и най-сетне видя неприкритата скръб в тях.
— Помислих си… той ме остави.
— Не, не е.
Хедж заговори:
— Той само веднъж намери любов, Корлат, а ние гледаме сега жената, която избра. Ако предадеш това камъче, ще те нарежем на парчета и ще те разхвърляме из половината свят.
Корлат пристъпи към Фидлър.
— Откъде знаете това?
Очите му изведнъж се наляха със сълзи и той примига.
— На хълма. Неговият призрак… той те видя на равнината. Той… не можеше да откъсне очите си от теб. Сега разбирам — мислила си… през Портата на Гуглата, старата любов забравена, отнесена. Може би дори си започнала да се питаш дали изобщо е съществувала и дали е означавала каквото си мислила, че е означавала. Слушай, казаха ми цялата история. Корлат, той те чака. И ако трябва, ще те чака вечно.
Шепата й се затвори около камъчето и изведнъж цялото напрежение се изцеди от нея, и тя погледна над Фидлър към войниците от отделението.
— Готови бяхте да ме убиете, че го изоставям. Напомнихте ми какъв мъж беше — за да е спечелил такава вярност сред приятелите си.
— Имаш столетия — каза Хедж. — Е, никой не знае колко. Не мисли, че очаква да си целомъдрена или нещо такова — ние също не го очакваме. Но това камъче — знаем какво означава то за вашата раса. Просто ни потресе, това е.
Корлат бавно се обърна към могилата.
— Тогава трябва да напусна, защото нямам нищо за тези паднали войници.
Адюнктата я изненада, като пристъпи напред и я хвана за ръката. Отведе я до сандъка и каза:
— Отвори го.
Учудена, Корлат се наведе и вдигна капака. Сандъкът беше празен. Изправи се изумена и погледна адюнктата.
Видя горчивата й усмивка.