Евгени. Вие чувате ли се какво говорите — във ваната? А може би я държи в аквариум? Не е ли записано?
Чиновника. Това тука вашият подпис ли е? А номерът на паспорта? От 2.XI.66 година?
Жоро. Ама вие ни разказвате приказки от Братя Грим. „Хоби! Държи я във ваната!…“ Да не би да не става дума за овца, а за златна рибка? Или за медуза?
Чиновника. Десет години работя тук и никой не е успял да скрие животното си от закона. Няма да успеете и вие. По-добре си платете данъка.
Иван Антонов. Въпросът даже не е толкова в данъка, въпросът е принципен. Вие на документа ли вярвате, или на човека?
Чиновника. На документа. Ние работим с документи. А хора има всякакви.
Иван Антонов. И документи има всякакви. А ето, вие не вярвате на хората, а на хартията. Която при това е недоброкачествена.
Чиновника. Аз не съм философ, аз събирам данъци. Ще си платите данъка, а тези мисли може да ги обнародвате някъде. Те не ме засягат.
Жоро. Но защо ще плаща данък, като няма овца.
Чиновника. Вие казвате, че няма.
Иван Антонов. Добре, направете проверка, елате вкъщи, прегледайте… Няма нищо.
Чиновника. Естествено, че няма да има. Щом ни каните на проверка, значи сте я скрили в миша дупка. Пасе си сега на някоя вила, а ние ще има да търсим…
Жоро. Ама ние сме всеки ден у тях, нали щяхме да я видим, да я чуем… Може ли да се скрие овца?
Чиновника. Може. Вие точно това правите.
Жоро. А вие? Вие какво правите? Разбирате ли?
Чиновника. Събирам данъка. А когато не желаят да плащат, какъвто е случая с вас, глобяваме. Какво пък има толкова за разбиране. Струва ми се, че вие не разбирате.
Иван Антонов. Но това се отнася за тези, които притежават. А аз не притежавам, не разбирате ли? Аз се занимавам с езикознание, а не с животновъдство. Занимавам се с граматика, със сложно смесено изречение. С подлога, разбирате ли? „Орачът оре.“ Кой оре? Орачът. Орачът е подлог. Показва кой върши действието в изречението. А овца няма, разбирате ли? Няма.
Чиновника. Орачът оре, а вие си платете данъка.
Жоро. Аз повече не мога, не издържам! С него въобще не може да се говори. Ще му мацна един… (Хвърля се към чиновника.)
Евгени. Чакай! Стой! (Хваща го.) Стой, ти казвам!…
Жоро (напира). Аз ще му дам един данък… само на данъци ще ми стане…
Чиновника. Средна телесна повреда при изпълнение на служебни задължения — с по-малко от три години няма да се отървете.
Жоро (напира). Много ти се иска средна… тежка ще бъде, от най-тежките…
Евгени (едва го удържа). Стой мирен. Стой, ти казвам! Чуваш ли!…
Чиновника. И за лъжесвидетелство три — общо шест.
Жоро. Какво лъжесвидетелство бе! Къде виждаш лъжесвидетели?
Чиновника. Ами ето ги, пред мене — двама лъжесвидетели.
Евгени. Ще го пусна!…
Чиновника. Ама вие какво искате — всички да си плащат данъка, само вие — не, така ли? (Настъпва пауза, използвана от селянина с кожата.)
Селянин II. Значи наредиха се да чакат кон с каруца, мотор с кош.
Но селянинът вече е отместен от Иван Антонов. Той е пред Чиновника.
Иван Антонов. Ние искаме да го пипнете. (Сваля си сакото.)
Чиновника. Не желая.
Иван Антонов. А вие го пипнете.
Чиновника. Не съм поставен тук, за да пипам.
Иван Антонов. Ама не, вие го пипнете. Прилича ли ви на овца? Някъде да пише, че е овца? Проверете!… Моля!… Ето етикета — вижте!… Вижте и във вътрешния джоб, обикновено овцете седят там. Там им е любимото място. Проверете! Моля!…
Жоро (все още задържан насила от Евгени). Какво ще го молиш! Пуснете ме да го помоля аз него!… На маймуни ще ни направи, лъжесвидетели!…
Чиновника. Напуснете! Незабавно!… Още сега!
Жоро. Няма да напуснем!
Чиновника. Повтарям — напуснете помещението!
Иван Антонов. Как така ще го напуснем? Вие не четете ли вестници? Не четете ли статиите, речите, документите, че аз, човекът, съм в центъра на всичко, че с човека така не може? Не четете ли?
Чиновника. Във вестниците не пишат точно за вас.
Иван Антонов. Какво като не пишат точно за мене? А може би ще пишат? А може би точно за мене пишат? И какво значение има какво пишат вестниците?