Никой не знаеше за глобуса. Беше минала седмица, откакто го бе намерила. Искаше, разбира се, да разкаже на баща си и майка си, но изчакваше удобен момент. Дали щяха да й повярват? Не знаеше. Защото глобусът не беше обикновен. Беше вълшебен. Още не можеше да го докаже, но чувстваше, че е така.
Най-много я озадачаваше едно странно нещо на глобуса. Знаеше, че на земното кълбо има седем континента: Африка, Антарктика, Азия, Европа, Северна Америка, Южна Америка и Австралия/Океания. А на този глобус се виждаха не седем, а осем! По средата на Атлантическия океан като огромен остров се намираше нов континент. И формата му бе странна. Като се вгледаше внимателно в него, приличаше на отворена книга.
Сакъз Сардуня беше сигурна, че осми континент няма. Дали беше прибавен впоследствие? Кой и защо бе го начертал? Или наистина съществуваше? Може би много отдавна, по времето на динозаврите и пещерните хора, да е имало такъв континент и с течение на времето да е потънал или изчезнал. Възможно ли беше? Изгаряше от любопитство да научи отговорите на всички тези въпроси.
Взе една дреха от шкафа. Уви внимателно с нея глобуса и го намести на дъното на куфара. Скри го добре под книгите. Щеше да го вземе у баба си и дядо си. Така и така нямаше да ходи на училище, щеше да има много свободно време.
Скоро щеше да разкрие тайната на вълшебния глобус.
ЕДНО СМАЙВАЩО ОТКРИТИЕ
Тя си спомни деня, в който намери глобуса…
Беше преди една седмица. Сакъз Сардуня се отби в училищната библиотека. Когато имаше възможност, в междучасията, винаги идваше тук. Обичаше библиотеката. Често я посещаваше, та много добре знаеше къде какво има. Вдясно от входа стояха приключенските романи. Повечето ги бе прочела. На отсрещния рафт бяха научнофантастичните, а на долния — тия за природата и животните… Книгите бяха подредени по азбучен ред.
Унесена, тръгна между тях. Колко много книги! Искаше всичките да прочете. Дали човек можеше да прочете цялата библиотека? Колко ли години бяха нужни? Пък и непрекъснато излизаха нови. И библиотеките растяха — също като децата. Дори библиотекарката, госпожица Айсел, не беше прочела всяко произведение.
Сакъз Сардуня спря пред секцията от С до Т. Тук имаше един роман, който отдавна искаше да прочете. Казваше се Сърце. Намери лесно книгата и я издърпа от рафта. В този момент забеляза нещо, което проблясваше отзад. Приближи се и се загледа. Какво ли беше това?
Беше някакво кръгло нещо. Цялото изцапано и прашно. Учуди се. Библиотекарката Айсел беше изрядна жена. Бършеше праха на всяка книга и поддържаше чистота навсякъде. Явно кълбото бе убягнало от вниманието й. Навярно някой от учениците погрешка го бе оставил на рафта и го бе забравил. Сакъз Сардуня взе кълбото. Обзе я странно чувство. А може би някой го беше скрил тук? Може би този някой, който и да беше, щеше да се върне и да си го прибере?
Сакъз Сардуня знаеше, че трябва да предаде кълбото на госпожица Айсел. Или най-малкото, да го остави там, където го бе намерила. Но не го направи. Огледа се наоколо. Нямаше никого. Любопитството й надделя. Защо кълбото беше толкова прашно? Много ли беше старо? Откъде се бе взело?
В същия миг стана нещо странно. Камъчетата по кълбото започнаха да просветват. Сакъз Сардуня се дръпна назад уплашена. Ала един вътрешен глас й нашепваше, че в този странен предмет се крие важна тайна. Трябваше да я открие. Събра цялата си смелост, взе кълбото и го скри в раницата си. За Сърце щеше да дойде по-късно. Тръгна към изхода. Точно в този момент чу зад себе си:
— Сакъз Сардуня!
Олеле! Бяха я хванали! Сърцето й подскочи. Обърна се и погледна. Библиотекарката Айсел стоеше в коридора, широко усмихната. Тя много обичаше Сакъз Сардуня.
— Тръгваш ли си? — попита госпожица Айсел.
— Да, госпожице.
— Интересно. Днес не си взела книги.
Сакъз Сардуня се изчерви.
— Реших да прочета още веднъж романа, който е у мен.
Госпожица Айсел поклати глава.
— И на мен ми се случва. Ако харесам много някоя история, пак искам да я прочета. Даже понякога ми става мъчно, когато книгата свърши. Случвало се е да я чета бавно, за да не свършва.
— И аз — каза Сакъз Сардуня.
— Обичам да чета повторно книгите, които харесвам. И знаеш ли, винаги се удивлявам. Защото, като я прочета за втори път, сякаш вече не е същата. Струва ми се различна.