— Днес излезте с дядо си на двора, посадете цветя. После ще ми помогнеш в кухнята. Съседите ще идват на гости — рече госпожа Кираз.
— Добре — каза Сакъз Сарднуя. — А може ли да почета малко в стаята си?
Госпожа Кираз поклати глава.
— Разбира се, забравила съм какъв си книжен плъх. Чети, чедо, чети. Чети, че да отидеш по-напред и към по-добро от нас!
Бабата на Сакъз Сардуня й бе приготвила задната стая, понеже майка й спяла тук на нейните години. Оттогава стаята си беше същата. Часовникът с кукувичката на стената не работеше. Кой знае преди колко години бе спрял.
Наоколо имаше стари афиши със снимки на певци и филмови звезди, които Сакъз Сардуня не познаваше…
Тя отвори куфара си. Внимателно взе стъкленото кълбо. Беше обмислила къде да го скрие. Сложи го в часовника с кукувичката. Баба й никога нямаше да погледне там. После извади една книга и започна да чете.
През това време от кухнята се носеха омайващи миризми. По някое време Сакъз Сардуня не издържа и отиде нататък. Масата в хола бе отрупана с банички, курабийки, кейкове, сармички и пълнени чушки… Не можеше да повярва на очите си.
— Как ще изядат толкова много неща!?
— И да не ги изядат, трябва да им ги поднеса.
— Защо?
— Гостоприемство, чедо. Колкото повече гощаваш съседите си, значи че толкова ги зачиташ. Ако има само две неща, какво ще значи?
— Не знам — отвърна Сакъз Сардуня.
— Ами значи, че не те зачитам! Срамота!
Сакъз Сардуня се обърка.
— Но нали сте ми казвали, че е грехота да оставяме храна. И понеже те няма да изядат всичко, ще остане. Няма ли да е грехота?
Госпожа Кираз се поспря.
— Не бъди толкова умна, чеденце — каза тя и се засмя.
След малко съседките започнаха да идват — по една, по две. Сакъз Сардуня ги чуваше от стаята си. Звънът на лъжичките по чаените чаши се смесваше с плач на бебета; от време на време се носеше и смях. Защо бяха толкова шумни? Дядо й, господин Кахраман, бе взел шапката си и бастуна и бе отишъл в кафенето. Преди да излезе, й намигна и каза шеговито:
— Аз бягам, чедо, спасявай се и ти.
Изведнъж гласовете утихнаха. Сакъз Сардуня усети, че говорят за нея; наостри уши. Баба й тъкмо казваше на съседките си, че на зет й предстои операция.
— Сакън, да не се изпуснете пред детето, то не знае — рече госпожа Кираз шепнешком. Ала Сакъз Сардуня бе чула всичко.
— Разбира се, че няма да кажем — отвърнаха жените.
След малко госпожа Кираз я повика.
— Сакъз Сардуня, чедо!
— Ама, наистина това ли е името й? Аз мислех, че на шега й казвате така — обади се една.
— Не, приятелко — каза госпожа Кираз. — Ти скоро се нанесе, та не знаеш какво съм изтърпяла. Рекох им да я кръстят на покойната ми майка, но не можах да ги склоня. Сякаш имена нямаше…
Когато Сакъз Сардуня влезе в стаята, една от жените вдигна вежди и даде знак на всички да млъкнат. Знаеше този знак. Когато възрастните искаха да скрият нещо, постъпваха така. А не си даваха сметка, че по този начин още повече предизвикват любопитството на децата.
Сакъз Сардуня бавно се придвижи към средата на хола. Жени и деца я гледаха с интерес. Даже бебето бе замлъкнало в скута на майка си и се взираше в нея. Горката Сакъз Сардуня се почувства като извънземно. Сякаш бе телепортирана тук погрешка…
— Ела, чедо, не се притеснявай — каза госпожа Кираз. — Всички питат за теб.
— Браво, какво хубаво момиче — обади се една от гостенките. И всички закимаха.
Сакъз Сардуня се загледа в децата. Всички бяха по-малки от нея. Бебето бе слязло от скута на майка си и пълзеше на пода.
— Кажи сега какво правиш? — попита една пълничка лелка.
— Непрекъснато чете книги — гордо отвърна госпожа Кираз. — Казвам й, че ще си развали очите, но не ме слуша.
— Браво на нея!
Изведнъж бебето се закашля. Незабелязано бе пъхнало нещо в устата си. Жените се хвърлиха паникьосани към него. За радост, се оказа само едно малко парче курабийка. След малко детето започна да диша нормално.
Използвайки момента, Сакъз Сардуня избяга в стаята си.
Затвори вратата. Огледа вещите наоколо. Сякаш всичко спеше и с едно докосване щеше да се събуди. Точно като в приказките… Извади кълбото от стенния часовник и го погали. Прозвуча музика. Този път беше по-слаба — сякаш енергията му се бе изчерпала. Изведнъж й хрумна странна мисъл. Може би не беше случайно, че го намери в библиотеката.