Както си мечтаеше, тя отвори вратата. Вътре беше много пъстро. Беше пълно с книги, картони, моливи, тетрадки, ваденки, пластилин, мъниста и играчки. По рафтовете на едната стена бяха наредени книгите. Повечето бяха учебни помагала. Но имаше и литературни произведения: романи, които най-много се продаваха, романи, които не бяха известни, творби на световни класици, разкази и стихосбирки… Повечето клиенти бяха ученици. Домакините, държавните и банковите чиновници, както и учителите, идваха тук да си купят романи. Собственикът, господин Назъм, вече беше доста възрастен, но все още — много добър читател. Всеки месец идваше от големия град с цял кашон нови книги.
Сега господин Назъм седеше до касата и унесено четеше вестник. Когато вратата се отвори, той стана.
— Добър ден, с какво мога да помогна? — попита.
За миг Сакъз Сардуня се обърка.
— Ние… ами… аз… кълбото…
— Шшшт — изшътка Зелиш. Никой не биваше да знае защо са тук.
Ала господин Назъм нищо не бе разбрал. Сакъз Сардуня бързо се окопити.
— Искам да ви попитам за една книга. Казва се „Островът на съкровищата“. Дали я имате?
— Разбира се, как иначе! — отвърна господин Назъм. — Много хубав роман. И аз го харесвах като малък.
Като видя, че господин Назъм се отправя към рафтовете, Сакъз Сардуня се спусна напред.
— На мен обаче ми трябват три.
— Три ли?
— Да — каза Сакъз Сардуня решително.
— Хм, не знам дали има толкова. Трябва да погледна в склада.
Сакъз Сардуня се притесни, задето напразно праща възрастния човек в склада, но друг изход нямаше.
Щом останаха сами, децата взеха кълбото и бързо се насочиха към рафтовете с книги. Когато приближиха, камъчетата започнаха да проблясват.
— Виждаш ли как се съживи? — попита Зелиш.
Скриха кълбото зад книгите, а най-отпред сложиха една дебела История на света. За всеки случаи я подпряха с един сборник с анекдоти. На пръв поглед нищо не личеше. Никой не можеше да предположи какво има там.
— Нека да стои тук да събира енергия — каза Зелиш.
— Да трр-ъг-ваме тт-огава — предложи Асутай.
— Ами книжарят? — почуди се Сакъз Сардуня.
В същия момент от вътрешността на книжарницата се чуха стъпки. Господин Назъм идваше. Нямаше време за губене. Всички заедно изтичаха навън.
След малко книжарят се показа.
— Останали са само две — каза той, — но ако трябва, ще направя поръчка за още една…
Той се огледа, но в книжарницата нямаше никого.
— Я, какво стана? — рече си той.
Излезе навън. Улицата беше пуста. Само едно куче мина лениво край него. Човечецът се върна в магазина.
„Сигурно си въобразявам“ — помисли си той. Въздъхна. От години се справяше сам в книжарницата и трудно изкарваше прехраната си. Семейството му настояваше да престане да работи, но той обичаше книгите.
Господин Назъм седна на един стол. Сложи очилата си. Отвори „Островът на съкровищата“ и отново, след толкова години, започна да я чете. Изведнъж вдигна глава. Нещо привлече вниманието му към рафтовете. Стори му се, че някои книги са разместени, а и бе станало по-светло.
Усмихна се на себе си.
Когато излязоха от книжарница „Небесна дъга“, трите деца тичаха известно време, без да спрат. Нямаше никого след тях, но те бяха неспокойни. Чак като ги заболяха краката, спряха на един ъгъл да си поемат дъх.
— Дневникът ми — отвърна Сакъз Сардуня. — И него взех. Ще си записвам всичко интересно, което ми се случи по пътя.
— Вижте! — извика Зелиш, показвайки гривната на ръката си. Прозрачното кълбо сияеше като лампа. И което беше още по-любопитно, в него се виждаше карта! На нея имаше гори, долини и реки.
— Ура! Вече работи! — извика Сакъз Сардуня. — Книгите дават енергия на кълбото!
Зелиш радостно плесна с ръце.
— Колкото кълбото става по-силно, толкова повече оживява и гривната ми. Вече може да ни покаже пътя.
Асутай се усмихна доволно. Беше се успокоил.
— Зз-начи м-можем да си оти-д-дем у дома.
— Хайде — каза Сакъз Сардуня, — нямаме и минутка за губене.
Зелиш се засмя.
— Осмият континент е доста далеч. Пеша ли мислиш да отидеш дотам?
Сакъз Сардуня спря. Наистина не беше помислила за това.
— Е, добре, как ще отидем! — попита тя.
— Ще видиш — отвърна Зелиш много тайнствено.
Тя изсвири с пръсти дълго и пронизително. В същия миг на небето се появиха две петна, които бързо се приближаваха.