В същия миг пред очите им се отрониха няколко листчета и паднаха на земята. На едното се виждаше буквата П, на другото — Т, на третото — И, а на другите две — Ц и А. Листата се скупчиха на едно място и изведнъж към небето полетя великолепна птица.
Сакъз Сардуня подскочи от вълнение.
— Вижте!
След малко падна още едно листо, на което се виждаше буквата Л. После се отрониха други две — с буквата И, после със С, пак с И и още две с Ц и А. Мигом се появи една лисица, шмугна се край тях и изчезна.
— Навярно цветето е вълшебно! — възкликна Сакъз Сардуня. — Виждате ли, щом буквите се съберат, образуват дума и тя оживява.
— А-ха! — извика Асутай. — Хрр-умна ми не-щщ-о!
Взе няколко от изпадалите листа и ги подреди внимателно. Получи се думата „шоколад“. Изведнъж се появи огромен шоколад. Децата радостно плеснаха с ръце.
— А сега да напишем сладолед — предложи Зелиш.
Написаха думите „сладолед“, „вафла“, „торта“ и „бисквити“.
И за миг те оживяха. Децата седнаха и всичко излапаха.
Асутай се потупа по надутия корем.
— Добре си похапнах — рече той през смях.
— А сега да нахраним и конете — нареди Сакъз Сардуня.
Една след друга изредиха думите „сено“, „ябълки“, „просо“ и „стафиди“. Когато крилатите коне видяха храната, радостно изцвилиха.
— Де да да мо-ж-ж-ехме да вв-земм-м р-р-озата с нас. Тт-а-кка ще имм-аме к-как-вв-ото си п-поискаме — размечта се Асутай.
— Имам въпрос — каза Сакъз Сардуня. — Хубаво е да пишеш разни вкусни неща за ядене. Но ако някой напише лоши думи? Какво ще стане тогава?
В същия миг се чу шум. Докато децата си говореха, от цветето се бяха отронили още шест листчета. На тях бяха изписани буквите В, Е, Щ, И, Ц и А.
И изведнъж се появи една вещица. Беше облечена в черно; косите й бяха сплъстени, мазни и толкова дълги, че стигаха до земята.
— Я какво виждат очите ми! — изрече вещицата. — Неканени гости.
— Ние тъкмо си тръгвахме — смотолеви Зелиш.
Вещицата смръщи вежди.
— Не можете току-така да си тръгнете. Не разрешавам. Върнете се!
— Защо?
— Защото вие сте деца, а аз съм вещица. Значи трябва да ви сторя нещо лошо.
— Искаш да кажеш, че си принудена да правиш нещо против волята си само защото се очаква от теб, така ли? — попита Сакъз Сардуня.
Вещицата се обърка. Помисли малко и поклати глава.
— Ами да!
— Но това е много глупаво! — възропта Сакъз Сардуня. — Нищо че си вещица, можеш да се промениш. Ако наистина искаш, можеш да станеш много мила.
— Мила ли? Аз? Ако съм мила, няма да съм аз. Вещиците са лоши.
— Не си длъжна само защото всички вещици са лоши — каза Сакъз Сардуня. — Можеш да си различна. Имаш си свой мозък и свой характер.
Вещицата съвсем се обърка; никога не бе чувала подобни думи.
— Всъщност не искам да правя зло. Децата ме намразват, а пък аз искам да ме обичат. Много е трудно да си вещица.
— Ами спри да правиш лоши неща — настоя Сакъз Сардуня.
— Хм… Ще направя само една мъничка лошотийка — заяви вещицата. — Разрешавам ви да минете през Гората на избора, но ще ви затрудня. Пред вас ще има не един, а четири пътя.
— Четири пътя? — попита Зелиш и с крайчеца на окото си погледна гривната. Как щяха да вървят без карта?
— Точно така. Земя, вода, огън и въздух. Сега кажете кой път избирате?
— Но това е несправедливо — негодуваше Сакъз Сардуня. — Поне ни подскажи нещо.
Вещицата се изсмя.
— Животът невинаги подсказва нещо. Но щом искате, ще ви подскажа. От тези пътища само един е правилен, другите са грешни. Ако тръгнете по правилния, бързо ще стигнете там, закъдето сте тръгнали. Ако поемете по грешния — много ще се мъчите.
Сакъз Сардуня, Зелиш и Асутай започнаха да спорят. Сакъз Сардуня искаше да изберат пътя на огъня, Зелиш — пътя на земята, а Асутай — този на водата. Но така и не се разбраха. Накрая тримата приятели почти се скараха.
— Нека да не се караме — каза Сакъз Сардуня. — Никой няма полза от това. Аз се отказвам. Да хвърлим ези-тура за пътя на земята и на водата.
Другите се съгласиха. Сакъз Сардуня извади една пара от джоба си и я хвърли във въздуха.
— Тура!
Спечели Зелиш. Асутай се намръщи, но нищо не каза. Тръгнаха на път.
Съмнение обзе Сакъз Сардуня. Дали не избързаха с решението? Може би трябваше още малко да помислят. Ами ако пътят се окажеше грешен? Погледна приятелите си. И те бяха свъсили вежди, съвсем объркани.
Ала вече бяха направили своя избор. Трите деца боязливо поеха по пътя.