Какво ли ги очакваше?
ЗЕМЯ
Пътеката се виеше като змия по земята. Зелиш вървеше отпред, хванала конете за юздите. След тях пристъпваха Асутай и Сакъз Сардуня.
Минаха през една нива с разцъфнала лайка. Толкова беше красиво, че Сакъз Сардуня радостно плесна с ръце. Щеше да е добре и хората да се разхождат из природата. В големия град те забравяха аромата на пръстта. На осмия континент природата не беше замърсена. Наоколо не се виждаха нито празни кутии, нито пластмасови шишета.
— Колко добре сте опазили околната среда! — възкликна Сакъз Сардуня с лека завист.
— Тя е нашият дом — отвърна Асутай. — Няма къде другаде да идем. Тук всички обичат природата.
— Ама ти май не заекваш — отбеляза Сакъз Сардуня.
Асутай се усмихна.
— Когато съм сред хора, на които вярвам, заеквам по-малко. Само когато се притеснявам, става по-лошо. Или ако скоро съм се запознал с някого.
— А защо се притесняваш? — попита Сакъз Сардуня.
— Защото не искам да ми се смеят — каза кротко Асутай.
Сакъз Сардуня наведе глава. Значи Асутай беше като нея.
— Не е важно какво си мислят другите за теб — каза тя на приятелчето си. — Може неоснователно да ти се подиграят. Но това си е техен проблем, а не твой. Ти трябва да си силен и спокоен. Тогава нищо не може да те засегне.
Изведнъж тя замлъкна. На никого не бе говорила по този начин. Сякаш приказваше не само на Асутай, а и на себе си. Докато напътстваше него, всъщност напътстваше себе си.
— Ако постъпя така, както ми казваш, никой няма да ме обича. Ще си остана сам — натъжи се Асутай.
— Защо да не те обичат? Не е важно всички да те обичат — рече Сакъз Сардуня. — Важно е първо ти да се обичаш. Помириш ли се със себе си, ще имаш повече приятели.
В този момент тичешком дойде Зелиш.
— Там има някакъв много странен мост.
Децата предпазливо пристъпиха напред. Малко по-нататък някой сякаш бе разсякъл земята на две и се бе образувал дълбок каньон. Над него, от единия до другия край, висеше и се полюшваше мост. Не беше дървен, нито каменен, а стъклен и изглеждаше страшен. Най-отпред стоеше една намръщена фея. Сакъз Сардуня много се учуди. Във всички приказки, които бе чела, феите бяха мили и сладки. Тази обаче не приличаше на тях.
— Стойте! Не може да минете по моста. Забранено е! — извика феята.
— Как така? — попита Зелиш.
— Забранено е, казах! — скара се феята.
Сакъз Сардуня знаеше, че не бива да спори със сприхави и опърничави създания. Помисли малко и пак попита:
— Добре, а досега минавал ли е някой?
— Някои минаха — отвърна феята. — Но те знаеха отговорите на въпросите ми.
— Може и ние да ги знаем — обнадежди се Зелиш.
— Не ми се вярва, но все пак да опитаме — съгласи се феята. — Обаче ви предупреждавам: въпросите са трудни!
Сакъз Сардуня се разтревожи. Ако въпросът е по география, може и да отговори. Но ако е по математика? Докато разсъждаваше, феята се втренчи в нея.
— Ще задам въпрос по математика!
Не може да бъде! Сякаш феята бе прочела мислите й. Май щеше да е по-добре изобщо да не се тревожи. Малко късно се усети, хванаха я натясно. А сега следваше въпрос по математика.
— Май няма да мога — смотолеви Сакъз Сардуня.
— Дори не си опитала. Откъде знаеш, че не можеш? — попита феята.
— Ами… не съм много добра по математика. Всъщност…
— Всъщност какво?
— Ами най-зле съм от целия клас — призна Сакъз Сардуня. Нека феята да й се смее. Не я интересуваше. Трябваше да каже истината.
Ала феята не й се присмя.
— Затова ли се страхуваш от въпроса — защото не си добра по математика? Или те е страх от математиката, та не можеш да отговориш?
— Май и двете — каза Сакъз Сардуня и реши да запише тези думи в дневника си.
— По-добре чуй въпроса: колко ъгъла има звездата?
Сакъз Сардуня бе толкова развълнувана, че не можа да отговори на въпроса.
— Не знаеш, ха-ха-ха! — подигра й се феята. — Давам още една възможност. Сега ще питам по природознание.
Сакъз Сардуня се въодушеви. Ала този път феята не попита нея. Обърна се към Асутай, защото той най-много от това се страхуваше.
— Ти! — викна феята, сочейки го с пръст. — Теб питам. Освен това въпросът ще бъде свързан с Лерапри.
— Ме-ме-мене ли? — заекна Асутай.
— Не се безпокой — насърчи го Сакъз Сардуня. — Ще се справиш.
— Кое полезно изкопаемо е най-разпространено в Лерапри и за какво се използва? — попита феята. И добави: — Да ти подскажа, ако искаш: Съществата точат опашките си. Но знаят, че няма да ги заболи.