Тя дълго мисли по този въпрос. Вероятно не трябваше да дават име на бебето още щом се роди. Вероятно децата трябваше сами да избират имената си, след като пораснат и започнат да четат и пишат, съветвайки се с майка си и баща си. А дотогава можеше да се използват някои лесни думички за повикване. Не груби думи като „Малчо, ела! Хей, дребосък, седни!“. Сакъз Сардуня не обичаше такива думи. Вместо тях можеше да се избират хубави и приятни прякори, които да подхождат на дадения човек…
Например нямаше нищо лошо, ако на синеоко момче казват „Вода“; на луничаво — „Луничка“, на къдраво — „Къдравко“, на някого с хубав глас — „Песнопоец“, на момиче с изящна шия — „Нежнашия“, или ако първата дума на детето е била „агу“, да му се казва „Агу“. Разбира се, само за известно време. После децата можеха да седнат с родителите и възрастните в семейството и да решат какво име искат. Така никой нямаше да бъде ощетен.
Тя си мечтаеше за планета, на която всеки свободно да избира името си. Дали имаше такова място? Знаеше, че ако попита, майка й пак ще й се изсмее и ще й каже: „Детски акъл!“.
НА УЧИЛИЩЕ
Петъците в училище минаваха много бързо. Последните четири часа бяха по природознание, турски, математика и физическо, след който учениците се разотиваха по анцузи. Някои родители идваха да вземат децата си, други вървяха с приятелите си, а трети си отиваха с училищния минибус. Тъй като Сакъз Сардуня не живееше наблизо, също се качваше на минибуса.
Най-много тя обичаше урока по естествени науки. Особено теми като „земя“, „небе“, „луна“, „животни“… Беше хубаво да научава разни неща за далечни страни и места. Колко голям беше светът! Макар че на картата, окачена на дъската, изглеждаше съвсем мъничък.
Сакъз Сардуня бе доволна от факта, че земята е кръгла. Добре че не е триъгълна или правоъгълна. Или пък квадратна. Или петоъгълна. Или деветоъгълна. Или призма. Добре че няма остри ъгли. Тъкмо защото е кръгла, можеш по-лесно да я прегърнеш. Всяко място е еднакво далече. Ако поискаш, можеш да я обиколиш, като вървиш пеша или пък плуваш в морето. Ако си птичка, можеш да я прелетиш от единия до другия й край. Ако се умориш, си почиваш и се сприятеляваш с останалите птици.
Преди две години, на рождения ден на Сакъз Сардуия, баща й й бе подарил атлас. Оттогава той стана любимата й вещ. У дома непрекъснато беше в ръцете й. От време на време го носеше и в училище. Ако й останеше време, обичаше да го прелиства в междучасията. Рисуваше флагчетата на отделните държави на листчета и ги оцветяваше. Знаеше имената на всички столици. Изброяваше наизуст повечето страни в Южна Америка, Африка и Азия. Искаше, като порасне, да отиде и да види тези непознати места. Хубавото беше, че за да обиколи света, нямаше нужда да е птичка.
Сакъз Сардуня познаваше много добре и картата на своята страна. Знаеше в коя част какви зеленчуци се отглеждат, къде зимата е сурова, а лятото — прохладно; знаеше кои са най-гъсто населените градове… веднага можеше да отговори на най-различни въпроси. Морета, планини, гори, реки… Колко хубости имаше страната й! Земята й бе плодородна и богата. Колко жалко, че хората не знаеха цената на природата и не пазеха околната среда. Сакъз Сардуня искаше да организира кампания в училище. Това беше най-голямата й мечта. Ала все си мислеше, че ще й се подиграват. Защо ли? Разбира се, заради името! Когато се казваш Сакъз Сардуня, е много трудно да започнеш кампания за опазване на растенията и дърветата. Беше сигурна, че много ученици ще й се подиграват.
— Е, Сардуня? Правиш кампания за растения като себе си ли? — щяха да й се присмеят те.
Учителката на Сакъз Сардуня по природознание, госпожа Лейля, много я обичаше. Винаги търпеливо и с внимание отговаряше на всички въпроси, които любознателната й ученичка й отправяше. Само тя изговаряше цялото й име, другите учители казваха или „Сакъз“, или „Сардун“. Но не и госпожа Лейля! Учениците добре знаеха това. Никой в нейния час не смееше да се подиграва на Сакъз Сардуня.
На днешния урок госпожа Лейля разказваше за различните страни. В една от паузите погледна към класа, усмихната:
— Има ли въпроси?
Тя говореше кротко и окуражаваше учениците да споделят мислите си. Беше една от най-добрите учителки в училището.