Кристофър Ишъруд
Сали Боулс
Един следобед в началото на октомври бях поканен на черно кафе в апартамента на Фриц Вендел. Фриц винаги канеше на „черно кафе“, като поставяше ударението на „черно“. Много се гордееше с него, Казваха, че това е най-силното кафе в Берлин.
Самият Фриц беше облечен в обичайния си костюм за такива случаи — много дебел бял пуловер за разходка с яхта и светлосини панталони от мек вълнен плат. Посрещна ме със сладникава усмивка на пълните си устни:
— … вей, Крис!
— Здравей, Фриц. Как си?
— Отлично. — Той се наведе над машината за кафе, а пригладената му черна коса се отлепи от темето и падна над очите му на кичури, от които се носеше обилно ухание на парфюм. — Това проклето нещо не работи — добави той.
— Как е бизнесът? — попитах аз.
— Отвратителен и ужасен — широко се засмя Фриц. — Ще сключа нова сделка следващия месец или ще стана жиголо.
— Или… или… — поправих го аз по силата на професионалния си навик.
— Точно сега говоря отвратителен английски — рече той провлачено и с огромно задоволство. — Сали казва, че може да ми даде някой и друг урок.
— Коя е Сали?
— О, забравих, че не познаваш Сали. Много лошо от моя страна. Тя може да се отбие насам днес следобед.
— Симпатична ли е?
Фриц завъртя палавите си черни очи, подаде ми цигара с аромат на ром от специалната си кутия и каза провлачено:
— Прекрасна! Мисля, че съм луд по нея.
— А коя е тя? С какво се занимава?
— Англичанка е. Актриса — пее в „Лейди Уиндърмиър“ — страхотна е, честна дума!
— Да ти кажа право, според твоите описания не ми прилича много на англичанка.
— Тя в същност има малко френска кръв. Майка й била французойка.
Няколко минути по-късно пристигна и самата Сали.
— Ужасно ли закъснях, мили Фриц?
— Само с половин час, струва ми се — проточено отговори Фриц и на лицето му грейна собственическа усмивка. — Позволи ми да ти представя мистър Ишъруд, мис Боулс. Мистър Ишъруд е всеизвестен като Крис.
— Не е вярно — възразих аз. — Фриц е горе-долу единственият човек, който някога ме е наричал Крис.
Сали се засмя. Беше облечена в черна копринена рокля с пелеринка на раменете, а на главата си имаше малка шапчица като на паж, закачливо килната на една страна.
— Имаш ли нещо против да използувам телефона ти, мили?
— Не, разбира се. Обади се още сега. — Фриц ме погледна. — Ела в другата стая, Крис. Искам да ти покажа нещо. — Очевидно изгаряше от желание да чуе какви са първите ми впечатления от Сали — неговото ново завоевание.
— За бога, не ме оставяй сама с този мъж! — възкликна тя. — В противен случай ще ме прелъсти по телефона. Той е невероятно страстен.
Докато набираше номера, забелязах, че има смарагдовозелен маникюр — много несполучливо избран цвят, тъй като привличаше вниманието върху ръцете й, силно потъмнели от цигарите и мръсни като на малко момиченце. Беше достатъчно мургава, за да бъде сестра на Фриц. Имаше дълго и слабо лице, напудрено с мъртвешки бяла пудра, и огромни кафяви очи. Щеше да изглежда по-добре, ако очите й бяха по-тъмни, за да подхождат на цвета на косата й и на молива, с който изписваше веждите си.
— Альо-о — изгугука тя, свивайки прекрасните като вишни устни така, сякаш се канеше да целуне мембраната: — Ist das Du, mein Liebling? — На лицето й се появи глуповата, сладникава усмивка. Ние с Фриц седяхме и я наблюдавахме, сякаш бяхме на театър. — Was wollen wir machen, rnorgen Abend? Oh, wie wun-derbar… Nein, nein, ich werde bleiben heute Abend zu Hause. Ja, ja, ich werde wirklich bleiben zu Hause… Auf Wiedersehen, mein Liebling.1 — Остави слушалката и се обърна победоносно към нас:
— Това е мъжът, с когото спах снощи — обяви тя. — Умее чудесно да люби. Той е абсолютен гений в бизнеса и е страхотно богат. — Приближи се и седна на дивана до Фриц, потъвайки назад във възглавниците с въздишка: — Ще ми дадеш ли едно кафе, мили? Просто умирам от жажда.
И много скоро стигнахме до любимата тема на Фриц: той я произнасяше „ларв“2.
— Средно ми се пада по една голяма любовна авантюра на всеки две години — ни каза той.
— Колко време е минало от последната? — попита Сали.
— Точно година и единадесет месеца! — Фриц й хвърли един от най-закачливите си погледи. — Чудесно! — Сали нацупи носле и попита през звънлив, театрален смях: — Моля те, кажи ми каква беше последната?
Въпросът, разбира се, настрои Фриц на вълна пълна автобиография. Научихме историята на неговото прелъстяване в Париж, подробности от флирт по време на почивка в Лас Палмас, четирите му главни любовни истории от Ню Йорк, едно разочарование в Чикаго и завоевание в Бостон; след това отново се върнал в Париж за кратка почивка, следва много красива любов във Виена, после отишъл в Лондон да се утеши и най-накрая — Берлин.
1
Ти ли си, мили мой?… Какво ще правим утре вечер? О, чудесно… Не, не, ще остана довечера в къщи. Да, да, действително ще остана в къщи… Довиждане, мой мили… (нем.). — Б.пр.
2
Става дума за английската дума „любов“, която се произнася „лав“. Героят я произнася като немската дума „маска“. — Б.пр.