— Леле, мили Кристофър, направиха си първоаприлска шега с мене.
— Какво искаш да кажеш?
Сали се опита да се засмее:
— Докторът смята, че съм бременна.
— О, боже!
— Не гледай така уплашено, мили! Повече или по-малко аз очаквах това.
— Сигурно е от Клаус, нали?
— Да.
— Какво мислиш да правиш?
— Няма да го раждам, разбира се. — Сали посегна към цигарите. Седях, втренчил поглед в обувките си.
— Лекарят ще…
— Не, няма. Направо го помолих. Ужасно се шокира. Казах му: Мили ми човече, какво си представяте, че ще се случи с това нещастно детенце, ако се роди? Имам ли вид на добра майка?
— А той какво ти отговори?
— Изглежда, смята, че това не е съществено. Единственото нещо, което има значение за него, е професионалната му репутация.
— В такъв случай трябва да намерим някой без професионална репутация, това е всичко.
— Струва ми се — каза Сали, — че е най-добре да попитаме фройлайн Шрьодер.
И така, фройлайн Шрьодер бе извикана за съвет.
Тя прие всичко много добре: беше разтревожена, но извънредно практична. Да, чувала за някого. Веднъж една приятелка на приятелка на нейна приятелка била в затруднение. Лекарят бил квалифициран и много способен. Единствената беда била, че май искал доста скъпичко.
— Слава богу — подхвърли Сали, — че не похарчихме всичките пари на онази свиня Клайв.
— Според мене Клаус би трябвало…
— Виж какво, Крис, Нека да ти кажа веднъж завинаги: ако те хвана, че пишеш на Клаус за тази работа, никога няма да ти простя и никога повече няма да говоря с тебе!
— Е, добре… Разбира се, че няма да пиша. Това беше само едно предложение и нищо повече.
Лекарят не ми хареса. Непрекъснато галеше и по-щипваше ръката на Сали и стискаше пръстите й. Но въпреки това изглеждаше много подходящ за тази работа. Сали трябваше да отиде в частната му болница веднага щом се освободи легло за нея. Всичко беше напълно легално, без скрито-покрито, С няколко шлифовани изречения подвижното докторче разпръсна и най-слабия полъх на зловеща незаконност. Поради здравословното състояние на Сали, обясни той, за нея било абсолютно невъзможно да се подложи на риска да роди дете. Ще бъде издаден документ в този дух. Разбира се, документът ще струва много пари, както и престоят в болницата, а и самата операция. Като начало докторът искаше двеста и петдесет марки на ръка преди да започне каквито и да било приготовления. Накрая успяхме да смъкнем сумата на двеста марки. Както ми обясни по-късно, Сали искаше тези петдесет марки, за да си купи нови нощници.
Най-после дойде и пролетта. Кафенетата изнесоха масите си по тротоарите. Появиха се и количките за сладолед с техните оцветени като дъга колела. До болницата отидохме в открито такси. Благодарение на хубавото време Сали изглеждаше в добро настроение — нещо, което не беше се случвало от седмици насам. Фройлайн Шрьодер обаче, въпреки че храбро правеше опити да се усмихне, беше готова да се разплаче.
— Надявам се, че докторът не е евреин — строго каза фройлайн Меир. — Да не позволите на някой от онези мръсни евреи да я докосне. Те винаги гледат да пипнат такава работа, тези зверове!
Дадоха на Сали хубава стая, чиста и приветлива, с балкон. Вечерта отново отидох да я видя. Както лежеше в леглото си, без грим, Сали изглеждаше много по-млада, като малко момиченце.
— Здравей, мили Крис… Както виждаш, още не са ме убили. Но правят всичко възможно… Не намираш ли, че мястото е особено?… Да можеше онова прасе Клаус да ме види… Ето какво излезе от това — не разбрах неговия начин на мислене… Беше доста неспокойна и много се смееше. Една от сестрите влезе за момент, като се преструваше, че търси нещо и излезе веднага.
— Тя умираше от нетърпение да те види — обясни ми Сали. — Знаеш ли, казах й, че ти си бащата. Нямаш Нищо против, нали, мили…
— Ни най-малко. Това е комплимент.
— Така всичко е много по-просто. В противен случай, ако няма баща, всички си мислят, че това е много странно. Хич не ми пука, ако ме гледат с презрение и ме съжаляват като клето, измамено момиче, изоставено от любовника си, Но това не е много ласкателно, нали? Затова й казах, че страхотно се обичаме, но сме ужасно затруднени финансово и не можем да си позволим да се оженим сега и че мечтаем за времето, когато и двамата ще бъдем богати и известни и ще си имаме десетчленно семейство, просто за да наваксаме за сега. Разчувствува се страшно много, горкото момиче. Направо се разплака. Довечера е дежурна и ще ми покаже снимки на нейния приятел. Много мило, нали?
На другия ден фройлайн Шрьодер и аз отидохме заедно в болницата. Намерихме Сали да лежи със завивките до брадичката: