И тогава иззвъня телефонът. Сали се прозя и притегли апарата на коленете си:
— Альо-о, кой е? Да, аз съм… Не… Не… Наистина нямам представа… Наистина нямам! Аз да отгатна? — Нацупи носле: — Ъруин ли е? Не? Пол? Не? Една минута… Я да видя…
— А сега, мили, трябва да отлитам! — възкликна Сали, когато най-после разговорът беше приключен. — Вече съм закъсняла почти с два часа!
— Нов приятел ли си имаш?
Сали обаче не обърна внимание на усмивката ми. Запали цигара и на лицето й се изписа леко отвращение.
— Трябва да се срещна с един познат по работа — отговори ми кратко тя.
— А кога ще се видим пак?
— Не зная, мили… Точно тези дни имам страшно много работа… Ще бъда в провинцията утре през целия ден, вероятно и на следващия… Ще ти се обадя…
Може да ходя и до Франкфурт много скоро.
— Да не би да си си намерила работа там?
— Не, не съвсем. — Тонът й беше рязък и показваше, че не желае да говори по този въпрос. — Реших да не търся работа като актриса поне до есента. Ще се отдам на пълна почивка.
— Изглежда, имаш много нови приятели.
Сали отново ми отговори разсеяно, с преднамерено небрежен тон:
— Да, така е… Вероятно това е някаква реакция след всичките онези месеци у фройлайн Шрьодер, когато не виждах жива душа.
— Е — не можах да се въздържа аз и се усмихнах злобно, — да се надяваме за твое добро, че нито един от новите ти приятели не е вложил парите си в „Дармщадтер унд национал“.
— Защо? — моментално прояви интерес тя. — Какво се е случило?
— Да не искаш да кажеш, че не си чула?!
— Не, разбира се. Никога не чета вестници, а и не съм излизала още.
Казах й новината за кризата. Към края започна да гледа доста уплашено.
— Но защо, за бога — нетърпеливо възкликна тя, — не ми каза всичкото това още в началото? Може да е сериозно.
— Съжалявам, Сали. Мислех, че знаеш вече… особено след като, изглежда, се движиш във финансовите кръгове напоследък.
Тя обаче не обърна внимание на тази лека подигравка. Сбърчи вежди, потънала дълбоко в собствените си мисли:
— Ако беше много сериозно, Лео щеше да ми позвъни — промълви тя най-накрая. Тази мисъл, изглежда, я успокои донякъде. Повървяхме заедно до ъгъла на улицата, където Сали хвана такси.
— Ужасно е неудобно да живееш Толкова далече — каза тя. — Сигурно скоро ще си купя кола. Между другото, — добави тя, точно когато се разделяхме, — как прекара на остров Рюген?
— Къпах се много.
— Довиждане, мили. Ще се видим някой път.
— Довиждане, Сали. Приятно прекарване.
Около седмица по-късно Сали ми позвъни:
— Можеш ли да дойдеш веднага, Крис! Много е важно. Трябва да ми направиш една услуга.
И този път я заварих сама в апартамента.
— Искаш ли да спечелиш малко пари, мили? — поздрави ме тя с въпрос.
— Да, разбира се.
— Чудесно! Ето за какво става дума… — Беше в пухкав розов халат и сякаш едва си поемаше дъх. — Познавам един мъж, който започва да издава списание. Ще бъде страхотно интелектуално и артистично, с много чудесни модернистични снимки — обърнати обратно мастилници и женски глави. Нали разбираш за какво става дума… Въпросът е, че всеки брой ще се занимава с една конкретна страна и ще прави преглед, така да се каже, със статии на нравите, обичаите и т.н… Е, първата страна е Англия и искат да им напиша статия за Английската Девойка… Аз, разбира се, и хабер си нямам от това, но ето какво измислих: ти може да напишеш статията от мое име и да получиш парите. Искам само да изпълня желанието на мъжа, който издава списанието, защото по-късно може да ми бъде страхотно полезен в много отношения…
— Добре, ще се опитам.
— О, чудесно!
— За кога я искаш?
— Виж какво, мили, там е цялата работа. Трябва да я имам веднага… Иначе няма никаква полза, защото я обещах преди четири дни и просто трябва да му я предам тази вечер… Не е необходимо да бъде много дълга — около петстотин думи.
— Ще направя всичко възможно…
— Добре. Това е чудесно… Седни където искаш. Ето ти хартия. Имаш ли писалка? О, ето ти и речник, в случай че не знаеш как се пише някоя дума… А аз ще се изкъпя.
Половин час по-късно, когато Сали влезе, изкъпана и облечена, аз бях привършил. Да си кажа честно, останах доста доволен от усилията си.
Тя четеше внимателно статията, а между красиво изписаните й вежди бавно се образуваше една бръчка. Когато свърши, остави ръкописа с въздишка:
— Съжалявам, Крис. Това изобщо няма да свърши работа.
— Така ли? — Аз бях направо поразен.
— Разбира се, смея да заявя, че от литературна гледна точка и прочие е много добра.
— Тогава какво й липсва?
— Не те грабва изцяло. — Сали беше съвсем категорична. — Изобщо не е това, което онзи мъж иска.