— Да, зная това.
— Тогава защо не го направиш?
— О, и аз не знам. Сигурно от мързел.
— Колко плащаш тук?
— Осемдесет марки на месец.
— Заедно със закуската ли?
— Не, без закуската, струва ми се.
— Струва ти се? — възкликнах саркастично аз. — Та ти би трябвало да знаеш със сигурност!
Сали реагира смирено:
— Да, разбирам, че е глупаво от моя страна. Но виж какво, давам на дъртото момиче пари само когато имам, Така че е много трудно да се изчисли точно.
— Но, боже мой, Сали — аз плащам само петдесет марки на месец за моята стая, със закуската, и тя е много по-хубава от тази!
Сали кимна одобрително, но продължи със същия примирителен тон:
— Има и още нещо, мили Кристофър. Просто не знам какво ще прави фрау Карпф, ако я напусна. Сигурна съм, че никога няма да си намери друг наемател. Никой не би могъл да понася лицето й, миризмата й и всичко останало. И без това дължи наем за три месеца. Ще я изхвърлят моментално, ако разберат, че няма никакви квартиранти: а ако направят това, тя казва, че ще се самоубие.
— И все пак не разбирам, защо ти трябва да се жертвуваш за нея.
— Аз в същност не се жертвувам. На мене доста ми харесва да живея тук. Ние с фрау Карпф се разбираме. Тя е повече или по-малко това, което аз ще бъда след тридесет години. Една порядъчна хазайка сигурно би ме Изхвърлила още след първата седмица.
— Моята хазайка няма да те изхвърли.
Сали се усмихна неопределено, сбърчи носле и попита — Харесва ли ти кафето, мили Крис?
— Предпочитам го пред това на Фриц — отговорих уклончиво аз.
Сали се засмя:
— Фриц е чудесен, нали? Обожавам го. Обожавам маниера, с който казва: „Пет пари не давам.“
— „По дяволите, пет пари не давам“ — опитах се аз да имитирам Фриц. Това разсмя и двама ни. Сали запали нова цигара. Тя пушеше непрекъснато. Забелязах колко стари изглеждаха ръцете й на светлината на лампата. Бяха неспокойни, с изпъкнали вени и много слаби — ръце на жена на средна възраст. Ноктите със зеления маникюр сякаш изобщо не принадлежаха на тези ръце. Приличаха на лъскави, грозни бръмбарчета, настанили се върху пръстите й съвсем случайно.
— Странно — добави тя замислено. — Ние с Фриц никога не сме спали заедно, знаеш ли?
Сали помълча малко, после ме попита с любопитство: — А ти си мислеше обратното, нали?
— Е, да, струва ми се.
— Наистина не сме спали заедно, Нито веднъж… — тя се прозя. — А сега си мисля, че това едва ли ще стане някога.
Известно време пушихме безмълвно. После Сали започна да ми разказва за семейството си. Баща й бил собственик на мелница и живеели в Ланкъшиър. Майка й се казвала мис Боулс и била наследница на имение, та когато тя и мистър Джаксън се оженили, обединили имената си.
— Татко е ужасен сноб, макар да претендира, че не е. Истинското ми име е Джаксън — Боулс. Но, разбира се, то не е подходящо за сцената. Хората ще ме помислят за смахната.
— Фриц, струва ми се, каза, че майка ти е французойка.
— Не, разбира се, че не е! — Сали, изглежда, доста се раздразни. — Фриц е идиот. Винаги си фантазира разни неща.
Сали имала сестра на име Бети.
— Тя е истинско ангелче. Обожавам я. Седемнадесет-годишна е, но все още е съвсем непорочна. Мама я възпитава от малка да бъде аристократка. Бети ще получи удар, ако разбере каква стара уличница съм аз. Не знае абсолютно нищичко за мъжете.
— А защо и вие не сте аристократка, Сали?
— Нямам представа. Предполагам, че при мене се проявява татковата страна на фамилията. Татко много ще ти хареса. Пет пари не дава за никого. Той е най-прекрасният бизнесмен на света. Горе-долу веднъж месечно се напива до смърт, за ужас на всички мамини хайлайфни приятелки. Той беше този, който ми разреши да отида да уча актьорство в Лондон.
— Сигурно си напуснала училище много рано?
— Да. Не можех да го понасям и се самоизключих.
— Как пък направи това?
— Ами казах на директорката, че съм бременна.
— Глупости, Сали, не може да бъде!
— Казах, честна дума! Последва страхотна суматоха. Извикаха лекар да ме прегледа и съобщиха на родителите ми да дойдат. Когато откриха, че няма нищо подобно, бяха страхотно разочаровани. Директорката заяви, че едно момиче, което е могло дори и да си помисли такова противно нещо, не трябва да остава в училището и да покварява съученичките си. Ето как постигнах своето. След това неспирно вадих душата на татко, докато ми разреши да отида в Лондон.
В Лондон Сали се настанила в общежитие заедно с други студентки. Там, въпреки надзора, успявала да прекарва голяма част от нощта в апартаментите на млади мъже.
— Първият мъж, който ме прелъсти, нямаше представа, че съм девствена, докато не му го казах след това, Чудесен беше. Обожавах го. Той е страхотно гениален комедиен актьор. Един ден сигурно ще стане много известен.