След време й дали работа в масови сцени, а най-накрая и малка роля в една пътуваща трупа. Тогава се запознала с Дайана.
— Още колко време ще останеш в Берлин? — попитах я аз.
— Един бог знае. Тази работа в „Лейди Уиндърмиър“ приключва след една седмица. Получих я чрез един мъж, с когото се запознах в бар „Идън“. Само че той вече замина за Виена. Мисля, че трябва да позвъня отново на хората от УФА. Освен това има и един ужасен стар евреин, който ме извежда отвреме-навреме. Винаги обещава да ми уреди договор, но в същност само иска да спи с мене, дъртата му свиня. Мисля, че мъжете в тази страна са ужасни. Нито един от тях няма пари, а очакват да се оставя да ме прелъстят с една кутия шоколадови бонбони.
— Как, за бога, ще се справиш, когато останеш без работа?
— Ами получавам малка издръжка от къщи. Не че това ще продължи още дълго. Мама вече ме заплаши, че ще я спре, ако не се върна скоро в Англия… Те, разбира се, си мислят, че аз съм тук с някоя приятелка. Ако мама знаеше, че съм съвсем сама, направо щеше да припадне. Както и да е, ще спечеля достатъчно, за да се издържам сама някак си, и то много скоро. Противно ми е да вземам пари от тях. Работата на татко е в ужасно състояние сега поради рязкото спадане на цените.
— Виж какво, Сали, ако някога изпаднеш наистина в затруднение, искам да ми кажеш.
Сали се засмя:
— Много мило от твоя страна, Крис, но аз не живея на гърба на приятелите си.
— Фриц не ти ли е приятел? — изтървах се аз, преди да се усетя. Но тя като че ли не се засегна изобщо.
— О-о, да. Страшно много държа на Фриц, разбира се. Но той има купища пари. Когато хората имат пари, човек ги чувствува някак си по-особено — не зная защо е така.
— А ти откъде знаеш, че и аз нямам купища пари?
— Ти ли? — Сали избухна в смях. — Е, как, разбрах, че и ти нямаш никакви пари още в момента, в който те видях!
Когато Сали ни дойде на гости, фройлайн Шрьодер не беше на себе си от вълнение. За случая си сложи най-хубавата рокля и си нави косата. Когато входният звънец звънна, тя със замах отвори вратата и обяви много високо, като ми намигна многозначително:
— Хер Ишиву, дошла е да ви види една дама!
Тогава официално запознах Сали с фройлайн Шрьодер. Фройлайн Шрьодер преливаше от любезност: непрекъснато се обръщаше към Сали с „Gnadiges Fraulein“8. А самата Сали, с шапчицата си на паж, килната над едното ухо, се смееше със звънливия си смях и седеше много елегантно на дивана. Фройлайн Шрьодер кръжеше около нея с непристорено възхищение и удивление. Явно дотогава не беше виждала същество като Сали. Поднесе чая и с него, вместо обичайните дребни белезникави, безвкусни сладки, имаше чиния, пълна с конфитюрени сладки, подредени във формата на звезда. Забелязах също, че се беше погрижила да ни донесе две мънички хартиени салфетки с перфорирани ръбове, имитиращи дантела. (По-късно, когато я похвалих за тези приготовления, тя ми каза, че винаги ползувала салфетките, когато хер ритмайстерът канел годеницата си на чай. „О, да, хер Ишиву, можете да разчитате на мене! Зная аз какво се харесва на една млада дама!“)
— Имаш ли нещо против, ако полегна на дивана ти, мили? — попита Сали веднага щом останахме сами.
— Не, разбира се.
Сали смъкна шапката си, вдигна малките си кадифени обувки на дивана, отвори чантата си и се зае да се пудри.
— Страхотно съм уморена. Не мигнах цяла нощ, имам чудесен нов любовник.
Започнах да сервирам чая. Сали ме погледна косо:
— Шокирам ли те, като говоря така, мили Кристофър?
— Ни най-малко.
— Но това не ти харесва, нали?
— Не е моя работа — казах аз и й подадох чаша чай.
— О, за бога — извика Сали, — започваш да се държиш като истински англичанин! Разбира се, че е твоя работа, какво си мислиш!
— Е, добре, щом искаш да знаеш, това доста ме отегчава.
Този отговор я ядоса много повече, отколкото исках. С променен тон, тя каза студено:
— Мислех, че ще ме разбереш. — После въздъхна: — Но забравих, че си мъж.
— Съжалявам, Сали. Разбира се, че не мога да не бъда мъж… Но, моля те, не ми се сърди. Исках само да кажа, че когато говориш така, ставам неспокоен. Струва ми се, че по природа си свенлива с непознати и за това искаш да ги принудиш да ти кажат какво мислят за тебе. Знам това, защото и аз самият се държа така понякога… Само че не бих искал да ми правиш този номер на мене, защото няма да мине, само ще ме накараш да се чувствувам неловко. Ако спиш с всеки ерген в Берлин и идваш да ми разказваш за това, пак няма да ме убедиш, че си La Dame аих Camelias9 — защото, което си е право, знаеш, че не си такава.