— Не… мисля, че Не съм. — Сали се постара гласът й да прозвучи безпристрастно. Разговорът започваше да й харесва. Бях успял да я полаская по някакъв начин. — Тогава каква съм в същност, мили Кристофър?
Ти си дъщерята на мистър и мисис Джаксън — Боулс.
Сали сръбна от чая и рече:
— Да… струва ми се, че разбирам какво искаш да кажеш… Може би имаш право… В такъв случай мислиш ли, че трябва напълно да се откажа от любовниците си?
— Не, разбира се. Стига да си сигурна, че това наистина ти доставя удоволствие.
— То се знае — каза Сали сериозно, след като помълча малко, — аз никога не бих допуснала любовта да пречи на работата ми. Работата преди всичко… Но не вярвам, че жена, която не е имала любовни истории, може да стане голяма актриса — тук тя изведнъж спря и попита: — Защо се смееш, Крис?
— Не се смея.
— Непрекъснато ми се присмиваш. Мислиш си, че съм най-голямата идиотка на света, нали?
— Не, Сали, изобщо не мисля така. Но аз наистина ти се присмивах. Често ми се иска да се присмивам на хората, които ми харесват.
— Значи ти наистина ме харесваш, мили Кристофър, така ли?
— Да, разбира се, че те харесвам, Сали. А ти какво си мислеше?
— Но не си влюбен в мене, нали?
— Не, не съм.
— Страшно се радвам. Исках да ме харесваш още от самото начало. Но се радвам, че не си влюбен в мене, защото аз едва ли бих могла да те обикна и тогава всичко щеше да се развали.
— Е, това е голям късмет, нали?
— Да, така е… — Сали се поколеба за момент. — Искам да ти призная нещо, мили Крис… Може и да не ме разбереш.
— Не забравяй, че аз съм само мъж, Сали.
Тя се засмя и каза:
— Това е една идиотска дреболийка. Обаче щеше да бъде страшно неприятно, ако научиш от някой друг… Онзи ден си разбрал от Фриц, че майка ми е французойка, нали така?
— Да, спомням си.
— А аз ти заявих, че той сигурно си го е измислил. Е, в същност аз му го бях казала.
— Но защо, за бога, си направила това?
И двамата прихнахме да се смеем.
— Един господ знае — отговори Сали. — Струва ми се, че исках да му направя впечатление.
— Та какво му е впечатляващото да имаш майка французойка?
— Понякога откачам, по малко, Крис. Трябва да си търпелив с мене.
— Добре, Сали, ще бъда търпелив.
— Ще дадеш ли честна дума, че няма да кажеш на Фриц?
— Заклевам се.
— А ако кажеш, свиня такава — възкликна Сали през смях и взе ножа за разрязване на хартия от бюрото ми, — ще ти прережа гърлото!
После попитах фройлайн Шрьодер какво й е мнението за Сали. Отговорът й беше много възторжен:
— Като картина е, хер Ишиву! И толкова е елегантна, такива красиви ръце и крака има! Вижда се, че е от най-доброто общество… Знаете ли, хер Ишиву, никога не съм очаквала да имате такава приятелка! Винаги ми се виждахте толкова тих…
— Е, то, фройлайн Шрьодер, нали знаете, често тихите…
Тя се засмя с нейния креслив смях, като се олюляваше напред-назад на късите си крака, и каза:
— Така е, хер Ишиву! Така е!
В новогодишната вечер Сали дойде да живее у фройлайн Шрьодер.
Всичко се уреди в последния момент. Моите нееднократни предупреждения бяха засилили подозренията на Сали и тя хванала фрау Карпф в особено долно и глупаво мошеничество. Ето как сърцето на Сали изстинало към нея и тя я предупредила, че напуска. Щеше да се настани в предишната стая на фройлайн Кост. А фройлайн Шрьодер, то се знае, беше очарована.
За новогодишната вечеря се събрахме всички заедно в къщи: фройлайн Шрьодер, фройлайн Меир, Сали, Боби, един негов колега — барман от „Тройка“, и аз самият. Вечерта мина чудесно. Боби, който вече си беше възвърнал нейната благосклонност, доста дръзко флиртуваше с фройлайн Шрьодер. Фройлайн Меир и Сали разговаряха с маниера на големи актриси. Обсъждаха възможностите за работа в някой мюзикхол в Англия. Сали каза няколко съвсем изумителни лъжи (и явно си вярваше в момента) за това как се появила в „Паладиум“ и „Лондонския Колизей“. Фройлайн Меир се опита да я надмине с една друга история: как развълнувани студенти я возили в карета из улиците на Мюнхен. Оттук нататък на Сали не й трябваше много време, за да склони фройлайн Меир, да изпее „Sennerin Abschied von der Aim“10, която, след боле от червено вино и бутилка евтин коняк, така чудесно подхождаше на настроението ми, че се просълзих. На повторенията и на финала всички припявахме оглушително. След това Сали изпя с много чувство „Тъгувам за момчето“. Колегата на Боби си помисли, че се отнася лично за него и така я сграбчи през кръста, че се наложи да бъде възпрян от Боби, който му припомни строго, че е време да тръгват за работа.