Сали и аз ги придружихме до „Тройка“, където видяхме Фриц. Беше с Клаус Линке — младия пианист, който акомпанираше на Сали по времето, когато тя пееше в „Лейди Уиндърмиър“, По-късно Фриц и аз останахме сами. Фриц изглеждаше доста потиснат, но не искаше да ми каже защо. Няколко момичета представиха класически театър на сенките зад завеса от газ. Имаше и огромна танцувална зала с телефони по масите. Водихме традиционния за случая разговор: „Извинете, мадам, убеден съм по гласа ви, че сте една очарователна блондинка с дълги черни мигли — точно моят тип! Как познах ли? Аха, това е моя тайна! Да, точно така: аз съм висок, мургав, широкоплещест, с военна стойка, с много тънички мустачки… Не ми ли вярвате? Тогава елате да се убедите сама!“ Двойките танцуваха, прегърнати през кръста, викаха право в лицата си, по които се лееха реки от пот. Оркестрантите, облечени в баварски костюми, кряскаха, наливаха се с бира и я изхвърляха в пот. Барът вонеше на зоологическа градина. След това, струва ми се, се изгубих и бродих с часове из джунгли от хартиени ленти. Когато се събудих на другата сутрин, леглото ми беше пълно с тях.
Аз бях станал и се бях облякъл, когато Сали се върна. Дойде направо в стаята ми. Имаше уморен, но много доволен вид.
— Здравей, мили! Колко е часът?
— Почти е време за обяд.
— Виж ти, наистина ли? Чудесно! Направо умирам от глад. Нищо не съм закусвала, само едно кафе… — и спря в очакване на следващия ми въпрос.
— Къде беше? — попитах я аз.
— Е, как така, мили — Сали ококори очи в престорена изненада, — аз си мислех, че знаеш!
— Нямам ни най-малка представа.
— Глупости!
— Наистина нямам, Сали.
— О, мили Кристофър, как можеш да бъдеш такъв лъжец! Та то си беше абсолютно ясно, че ти си измислил всичко! Ама как се отърва от Фриц — той имаше много ядосан вид! Клаус и аз за малко не умряхме от смях.
Въпреки всичко тя се чувствуваше неловко. За първи път я виждах да се изчервява.
— Имаш ли цигара, Крис?
Дадох й цигара и я запалих. Тя издиша дълъг облак дим и бавно се отправи към прозореца.
— Страхотно съм влюбена в него.
Обърна се към мен леко намръщена. После прекоси стаята, настани се удобно на дивана и добави: — Поне си мисля, че е така.
Оставих да изтече един почтителен интервал от време, преди да й задам въпроса:
— А Клаус влюбен ли е в тебе?
— Страхотно ме обожава. — Сали наистина говореше сериозно. Пуши няколко минути и продължи: — Казва, че се влюбил в мен още в „Лейди Уиндърмиър“. Но докато работехме заедно, не се осмелявал да ми го каже. Страхувал се да не попречи на пеенето ми… Казва, че досега не е имал представа колко удивително красиво може да бъде женското тяло. Горе-долу три жени е познавал до този момент, през целия си живот…
Запалих цигара.
— Разбира се, Крис, аз не очаквам, че ти ще ме разбереш… Ужасно ми е трудно да ти обясня…
— Знам, че е трудно.
— Ще го видя пак в четири часа. — Тонът й беше леко предизвикателен.
— Щом е така, не е лошо да поспиш малко. Ще помоля фройлайн Шрьодер да ти направи бъркани яйца. Или пък аз самият ще ги изпържа, ако тя все още е много пияна. Иди си легни. Можеш и в леглото да ги изядеш.
— Благодаря, Крис, миличък. Ти си ангел. — Сали се прозя. — Какво, за бога, щях да правя без теб. Просто не зная.
След това Сали и Клаус се срещаха всеки ден. Обикновено това ставаше у дома, а веднъж Клаус остана през цялата нощ. Фройлайн Шрьодер почти не коментира случая пред мене, но виждах, че е доста шокирана. Не че не одобряваше Клаус, напротив, намираше го много привлекателен. Но тя считаше Сали за мое притежание и бе крайно изненадана, като видя как смирено си седях настрани. Убеден съм обаче, че ако не знаех за любовната история и Сали наистина ме мамеше, фройлайн Шрьодер щеше да помага в конспирацията с най-голямо удоволствие.
В същото време Клаус и аз се стеснявахме малко един от друг. Ако се случеше да се срещнем по стълбите, ние си кимахме студено, като врагове.
Към средата на януари Клаус внезапно замина за Англия. Съвсем неочаквано беше получил предложение за много хубава работа — музикално озвучаване на филми. Следобеда, когато дойде да си вземе довиждане, атмосферата в апартамента бе направо хирургическа, сякаш на Сали й предстоеше много опасна операция. Фройлайн Шрьодер и фройлайн Меир седяха в хола и редяха пасианси. По-късно фройлайн Шрьодер ме убеди, че по-добри карти не могат и да излязат. Осмица спатия се появила три пъти в благоприятна комбинация.
Сали прекара целия следващ ден свита на дивана в стаята си с молив и лист хартия на колене. Пишеше стихове. Не ми даваше да ги прочета. Пушеше цигара след цигара, направи си „преъри ойстър“, но изяде само няколко хапки от омлета на фройлайн Шрьодер.