Стиснах лакътя му по-силно. Той се напрегна да чуе.
— Чувате ли трясък от затръшване на автомобилни врати?
Звукът бе тих и далечен, но ясен. Грешка не можеше да има.
— Те се смеят — поясних. — Те се забавляват.
Лицето се изкриви от гняв и той вдигна ръка, здраво стиснал пистолета. Държеше все още юмручното си оръжие.
— На твое място не бих го правил. Един автоматик остана при нас — предупредих го.
Изглежда той едва сега забеляза Сали: тя се бе приближила толкова тихо. Макар че предният й десен калник едва не ме докосна, аз не чух шум от двигателя. Сали бе притаила дъх.
Гелхорн извика.
— Докато съм с вас, тя няма да ви докосне. Но, ако ме убиете… Знаете, че Сали не ви обича.
Онзи насочи оръжието си към колата.
— Двигателят й е защитен, така че преди да успеете да стреляте втори път, тя ще ви прегази.
— Добре тогава — викна той, внезапно изви ръката ми и я притисна до гърба ми така силно, че едва изтърпях болката. Без да разхлабва хватката си, ме изправи между себе си и Сали. — Отстъпвай с мен и не се опитвай да се отскубнеш, дъртако, иначе ще счупя ръката ти.
Трябваше да се подчиня. Сали се движеше плътно до нас, разтревожена, разколебана какво да направи. Опитах се да й кажа нещо, но не успях. Можех само да стискам зъби и да стена.
Самоходният автобус на Гелхорн все още стоеше до гаража. Насила бях принуден да се кача в него. Гелхорн скочи след мен и заключи вратите.
— Сега е по-добре — каза той. — Ще си поговорим разумно.
Разтърках ръката си, стараейки се да възстановя кръвообращението си, но дори и в тази ситуация несъзнателно и без никакво усилие изучавах контролното табло на автобуса.
— Това нещо е преработка — казах след миг-два.
— Е та какво? — отвърна хапливо той. — Моя работа е. Задигнах едно бракувано шаси, намерих запаметяващо устройство, което пасваше, и си направих автобус. Какво като е така?
Трябваше да проверя, затова отскубнах капака на разпределителното табло.
— Какво по дяволите правиш? Махай се оттам — Гелхорн нанесе рязък, вцепеняващ удар по лявото ми рамо.
— Не искам да навредя на автобуса в никакъв случай — отблъснах го. — За какъв ме взимате? Искам само да видя някои връзки.
Един поглед ми бе достатъчен.
— Вие сте некадърник, мърляч — обърнах се към него вбесен. — Не сте имали право да монтирате този двигател. Защо не сте потърсили специалист роботехник?
— На луд ли ти приличам?
— Дори и с откраднат двигател нямате право да постъпвате по този начин. Аз на човек не бих причинил това, което вие сте причинили на двигателя. Спойки, лепенки и скоби! Това е жестоко!
— Нали работи?
— Ами да, работи, но за буса сигурно е адско мъчение. Човек може да живее с остра мигрена и с артритни болки, но това няма да е нормален живот. Този автобус страда!
— Млъквай! — Гелхорн хвърли бърз поглед през прозореца към Сали, която се бе приближила възможно най-близко до автобуса, после провери дали всички врати и прозорци са заключени. — А сега да се махаме оттука, преди да се върнат другите коли. Дотогава ние ще сме далеч.
— А каква ще е ползата за вас?
— Твоите коли един ден ще свършат бензина, нали? Ти не си ги направил така, че сами да си пълнят резервоарите, така ли е? Тогава ние ще се върнем и ще си довършим работата.
— Те ще ме търсят. Госпожа Хестър ще се обади в полицията.
Но той си знаеше своето, не искаше даже да ме чуе — включи рязко на скорост и потеглихме. Сали моментално ни последва, с което предизвика смеха на Гелхорн:
— Какво може да направи, щом като си тук при мен?
Изглежда Сали също го разбра. Тя набра скорост, изпревари ни и изчезна. Гелхорн отвори прозореца откъм своята страна и се изплю.
Автобусът се движеше тежко по тъмния път. Двигателят му тракаше неравномерно.
Гелхорн намали почти докрай светлините. Единствено фосфоресциращата зелена ивица по средата на пътя блестеше на лунната светлина и ни предпазваше да не се блъснем в дърветата. Всъщност движение нямаше, с изключение на две коли, които пътуваха в обратна посока. В нашето платно не се виждаше нищо нито пред нас, нито след нас.
Аз пръв долових шума от затварящи се врати. Отривист и рязък в среднощната тишина, той се чу първо отляво, после отдясно. Ръцете на Гелхорн трепереха, когато той тресна яростно с юмрук командата за по-висока скорост. Изведнъж измежду група дървета блесна сноп ярка светлина и ни заслепи. Иззад мантинелата от насрещното платно светнаха фарове друг сноп. Само след четиристотин метра на кръстовището гумите на някаква кола изсвириха пронизително, когато тя изскочи стремително и закова спирачки пред нас.