Выбрать главу

САЛОМЕ

Аз съм Саломе — дъщеря на Иродиада и принцеса юдейска.

ИОАН

Назад, дъще на Вавилон! Не се приближавай до избраника господен! Твойта майка заля земята с виното на своите злодеяния и викът на нейните грехове стигна чак до ушите божии.

САЛОМЕ

Говори още, Иоане. Гласът ти е музика за моите уши.

МЛАДИЯТ СИРИЕЦ

Принцесо! Принцесо! Принцесо!

САЛОМЕ

Говори още! Говори, Иоане, и ми кажи какво трябва да правя.

ИОАН

Дъще на Содом, не се приближавай до мен! По-добре закрий лицето си с покривало и посипи главата си с пепел и иди в пустинята да търсиш Сина человечески.

САЛОМЕ

Кой е този Син человечески? И той ли е така красив като тебе, Иоане?

ИОАН

Скрий се зад мен! Аз чувам как ангелът на смъртта размахва своите криле в двореца.

МЛАДИЯТ СИРИЕЦ

Принцесо, умолявам ви, приберете се вътре!

ИОАН

Ангел господен, какво правиш тук със своя меч? Кого търсиш в тоз дворец? Часът на този, който ще умре в сребърни одежди, не е настъпил още.

САЛОМЕ

Иоане!

ИОАН

Кой говори?

САЛОМЕ

Влюбена съм в твоето тяло, Иоане! Тялото ти е бяло като лилиите в полето, които никога косач не е косил. Тялото ти е бяло като снеговете по юдейските планини, които се спускат към долините. Розите в градината на арабската царица не са така бели като твоето тяло. Нито розите в градината на арабската царица, нито нозете на зората, когато пропълзява по листата, нито гърдите на луната, когато поляга в обятията на морето... Няма на света нищо по-бяло от твоето тяло. Дай ми да го докосна!

ИОАН

Назад, дъще на Вавилон! От жена роди се злото на света. Не ми говори! Няма да те слушам! Аз слушам само гласа божий.

САЛОМЕ

Тялото ти е отвратително. Като тялото на прокажен. Прилича на гипсова стена, по която са пълзели усойници; на гипсова стена, в която са свили гнездата си скорпиони. То е като белосана гробница, пълна с гнусотии. То е ужасно, тялото ти е ужасно! В твоите коси съм влюбена, Иоане. Те са като чепки грозде, като чепките черно грозде, които висят по лозите на Едом в земята на едомитите. Косите ти са като ливански кедри, като гигантските ливански кедри, които приютяват в сенките си лъвовете и разбойниците, търсещи скривалище през деня. Дългите черни нощи, когато луната крие лицето си, когато звездите се боят, не са така черни като косите ти. Тишината, която цари в гората, не е така черна. Няма на света нищо по-черно от косите ти... Дай ми да ги докосна!

ИОАН

Назад, дъще на Содом! Не ме докосвай! Не осквернявай храма господен!

САЛОМЕ

Косите ти са ужасни! Покрити са с кал и прах. Като кълбо змии са се увили около врата ти. Не обичам косите ти... Желая устните ти, Иоане! Устните ти са като алена лента на кула от слонова кост. Те са като нар, разрязан на две с нож от слонова кост. Цветовете на нара, които цъфтят в тирските градини и са по-червени от розите, не са толкова червени. Червените звуци на фанфарите, които известяват приближаването на царете и внушават страх у врага, не са толкова червени. Устните ти са по-червени от нозете на гълъбите, които живеят в храмовете и се хранят от жреците. По-червени са от нозете на онзи, който се връща от гората, дето е убил лъв и е видял златисти тигри. Устните ти са като стръкчета корал, намерени от рибарите в сумрака на морето, корал, който те пазят само за царете!... Те са като цинобъра, който моавитите изкопават в рудниците на Моавия и който царете им отнемат. Те са като лъка на персийския цар, който е боядисан с цинобър и чиито рога са от корал. Няма на света нищо по-червено от устните ти... Дай ми да ги целуна!

ИОАН

Никога, дъще на Вавилон! Дъще на Содом! Никога!

САЛОМЕ

Аз ще целуна твоите устни, Иоане! Ще целуна твоите устни!

МЛАДИЯТ СИРИЕЦ

Принцесо, принцесо, ти, която си като смирнова градина, ти, която си гълъбица над гълъбиците, не гледай този човек, не го гледай! Не му говори такива думи. Не мога да го понеса... Принцесо, не казвай тези неща!

САЛОМЕ

Аз ще целуна твоите устни, Иоане!

МЛАДИЯТ СИРИЕЦ

Ах! (Той се самоубива и пада между Саломе и Иоан.)

ПАЖЪТ НА ИРОДИАДА

Младият сириец се самоуби! Младият началник се самоуби! Той — моят приятел се самоуби! Аз му подарих малка кутийка с благовония и обици, изковани от сребро, а сега той се самоуби! Ах, не казваше ли той, че ще се случи някакво нещастие? Аз също го казвах и ето че се случи. Знаех си аз, че луната търси мъртвец, но не знаех, че търси него. Ах, защо не го скрих от луната? Ако го бях скрил в някоя пещера, тя нямаше да го види.

ПЪРВИ ВОЙНИК

Принцесо, младият началник току-що се самоуби.

САЛОМЕ

Дай ми да целуна твоите устни, Иоане!

полную версию книги