ТАЙНАТА НА ТОРИНСКАТА ПЛАЩАНИЦА
САМ КРАЙСТЪР
София, 2013
Авторски права
Turin Shroud Secret
Sam Christer
Copyright © Sam Christer 2012
First published in Great Britain in 2012 by Sphere
Тайната на Торинската плащаница
Сам Крайстър
© СофтПрес ООД, 2013
© Марин Загорчев, превод, 2013
© Радослав Донев, дизайн на корицата, 2013
Снимки и илюстрации: © Oleg Golovnev, © Georgios Kollidas,
© Claudio Divizia, 2010, used under license from Shutterstock.com
ISBN 978-619-151-103-7
Всички права запазени. Нито една част от тази книга не може да бъде размножавана или предавана под никаква форма или начин, електронен или механичен, включително фотокопиране, записване или чрез каквито и да е системи за съхранение на информация, без предварително писмено разрешение на СофтПрес ООД.
За контакти: СОФТПРЕС ООД
София: бул. „Джеймс Баучер” 103, ет. 5, офис 9
тел./факс: 02/958 25 67,
тел.: 0700 14 222 – на цената на един градски разговор
e-maiclass="underline" clients@soft-press.com; Web site: http://www.soft-press.com/
https://www.facebook.com/SoftpressBooks
ЕЛЕКТРОННИ КНИГИ
в ePub формат търсете в
На Дона и Бил за безценните ви дарове –
време и разбиране
Тухла по тухла поклонниците разграждат многовековното светилище. Те знаят, че освобождават безмилостна и убийствена сила – сила, която може да спаси всичко свещено за тях, или да го унищожи завинаги.
ПЪРВА ЧАСТ
Йосиф, като взе тялото, обви го с чиста плащаница, и го положи в своя нов гроб, който бе изсякъл в скалата; и като привали голям камък на гробната врата, отиде си.
Матей 27:59-60
1
СРЯДА ВЕЧЕР
БЕВЪРЛИ ХИЛС, ЛОС АНДЖЕЛИС
Много са причините той да убива. Много са причините да се кани да убие отново точно в този момент.
То е необходимост. Неутолима жажда. Копнеж, глождещ импулс. Като секса. Когато не го прави, мисли за това. Фантазира. Планира. Упражнява се. Убиването за него е необходимост, неизбежна като дишането. Но е по-приятно. Запомнящо се. Това убийство ще бъде лесно. Съвършено. Най-доброто досега. Неубитите винаги са. Така ги нарича той. Не „живите“. Не „следващата жертва“.
Неубитите.
Спокоен квартал. Жена, живееща сама. И дори не подозираше, докато работеше в спретнатото задно дворче, че той е проникнал в живота и дома ѝ. Лежи и чака от няколко часа, незабележим като куче в любимо скривалище; наострил уши, следи шумовете из къщата; лукавият му ум си представя всяко нейно движение.
Тихо подрънкване – тя разчиства след самотната си вечеря.
Леко туп – затваря миялната машина.
Трак, дзън, бръм – затваря микровълновата и тя се включва, вентилаторът поработва няколко секунди. Може би е извадила претопления полуфабрикат, преди да е изтекло времето, защото е умирала от глад след работния ден.
Туп, туп. Пълни чашата си с лед от камерата на високия хладилник до кухненската врата. Чаша вода, която ще изпие в леглото.
Щрак, щрак, щрак. Гаси лампите. Затваря вратите.
Цап, цап. Цап, цап. Стъпки. Приближава се. Качва се по стълбите. Стъпва тежко. Уморена е. Смазана след трудния ден. Копнее да си легне в голямото меко легло и да заспи. Да спи дълго.
Тихо щракване. Нощната лампа сгрява голямата спалня с мека светлина. Изскърцване на брава. Шуртене на вода. Това е добре. Взема си душ. Приятен и горещ. Топла баня, за да е чиста, когато си легне.
Свежа за смъртта.
Той чака. Брои секундите и минутите. Седемстотин и двайсет секунди. Дванайсет дълги минути. Бръмчене на сешоар. Не трябва да си ляга с мокра коса. Не е полезно. Още едно щрак. Чува се говор – от скромния плоскоекранен телевизор, закрепен на стената. Дискретен, не грозен. Някой мъж би избрал по-голям. Този подхожда на женския вкус. Музика. Филм. Новини. Сменя каналите. Търси нещо, с което да се разсее от тежкото ежедневие. „Вечерно шоу“. „Конан“. „Д-р Хаус“. Щрак. Лекото пращене на плазмения екран.
Тишина.
Едно последно щрак. Лампата.
Мрак.
Той лежи. Под леглото. Наслаждава се на заглъхващото ехо от последните шумове – като парченце нафора, топящо се върху езика. Остава само тишина. Гробовна тишина. Той чува шепота на дъха ѝ, тихи въздишки като утринен бриз. Сънят я подготвя нежно за Бог и за него. Той се измъква от скривалището си. Бавно. Грациозно. Като смъртоносен хищник от леговището си. Излиза на открито. Приближава се към плячката. Настръхнал от възбуда.