Красимир Бачков
Сами в морето
В хотела синът и майката пристигнаха вечерта, малко преди да се стъмни. Премръзнали от студа навън, те застанаха пред газовата камина в ресторанта и протегнаха ръце към огъня.
— За пръв път виждам такава камина! — сподели момчето с майка си.
На пръв поглед камината си беше нормална, но на мястото, където трябваше да се намират дървата, бяха прекарани четири водопроводни тръби с дупки по цялата им дължина. От дупките струеше природна газ и гореше без никаква миризма. Под камината бе изведена тръбата, подаваща газта, а устройството за пускането и бе обикновен водопроводен кран.
— Защо газта не мирише като вкъщи? — запита любопитният хлапак, но преди майката да отвърне нещо, от единствената маса, на която имаше хора в заведението се обади плешив мъх, облечен в луксозен костюм.
— Газта не мирише момче! Тук има сонди, каптирана е иде направо от земята. Вашата мирише, защото в завода прибавят миризлив газ в бутилките. Иначе може да се отровите, или да ви гръмне къщата ако не я усетите!
Момчето повдигна недоверчиво вежди и погледна въпросително майка си. Тя се усмихна в отговор:
— Не знам! Сигурно е така!
Мъжът се надигна от масата и с жест ги покани:
— Защо не седнете при нас? Ако нощувате тук, сега на вечеря ще опитате специалитета на заведението — прочутият боб с ребра, а сутринта на закуска — най-вкусната агнешка чорба, която сте яли изобщо! Гарантирам ви, защото сам ще приготвя всичко!
— Вие готвач ли сте? — наивният въпрос на момчето развесели мъха и той с ненужна скромност, целяща да впечатли майката отвърна:
— Не, аз съм само собственикът, момче! Но мога и да готвя някои работи, ако се появят скъпи гости като вас!
— Защо мислите, че сме „скъпи“?
— Ами то си личи!
— По какво?
— По хубавата ти майка и по умните въпроси, които задава синът и!
— Иронията ви е неуместна! — тихо каза жената. Очите и блестяха с цвета на огъня, гъстата кестенява коса тежко се скланяше над раменете, а широкото спортно яке не успяваше да скрие изящната и фигура. Мъжът дойде пред нея и сведе почтително глава:
— Моля да ми простите, ако с нещо съм ви обидил! Аз съм един див собственик на хотел край един див бряг, на едно диво море в една дива държава! Не съм виждал истински красива жена от, много, много време и сигурно затова не умея да водя светски разговор! Ако седнете на моята маса, ще бъдете мои гости и всичко ще бъде безплатно! Поканата ми е израз на добри чувства и намерения и ще ме огорчите, ако не приемете.
Жената се изчерви от ласкателствата, погледна момчето въпросително, но то стоеше втренчило поглед в пламъците и сигурно нещо вече си мечтаеше.
— Ами… — подвоуми се тя — може да седнем за малко, но трябва да лягаме, защото утре ще ставаме рано за риба.
— Вие ловите риба? — учудването на мъжа изглеждаше непринудено.
— Разбира се, че не! — отвърна жената — Ще лови синът ми, а аз съм само за компания. Ще откачам хванатите риби! — смехът и се сипеше лек и приятен, плъзгаше се по плешивата глава на мъжа и създаваше настроение в празния ресторант. Седнаха на масата и се запознаха. Тук, малко по-встрани стояха още двама мъже, явно познати на собственика. Опитаха се доста тромаво да бъдат любезни и с това спечелиха симпатиите на жената. И двамата бяха местни рибари и много скоро единият обясняваше нещо интересно на момчето, а собственикът свободно и вече съвсем открито ухажваше майката. След първия аперитив всички си говореха като стари познати, опитваха се да изглеждат умни, интересни и мъжествени и вечерта се очертаваше като една приятна изненада за жената.
— Сто пъти ме е молил да го пусна с приятелите му за риба, но се страхувах, че може да стане някоя беля. Все пак, море е това! — обясняваше майката — И когато онзи ден приятелчето му донесе пет килограма сафрид от това място тук, реших да опитаме. Мислех, че условията са по-мизерни, но това, което виждам ми харесва!
— Да смятам ли, че и аз ви харесвам? — интимно приближи плешивата си глава собственикът.
— Ех, вие! — червенината от лицето на майката не слизаше, но си личеше, че се чувства добре. От другата страна на масата момчето задаваше безбройните си въпроси, а рибарят с удоволствие му отговаряше. Постепенно аперитивите се умножиха и преди да сервират вечерята жената почувства, че е пияна. Пожела да излезе на чист въздух и собственикът веднага тръгна с нея навън. Момчето в момента се учеше да връзва моряшки възли и дори не забеляза, че майка му излезе.
— Вие нарочно ме напихте! — смееше се жената, а вятърът развяваше буйната й коса и будеше безумни желания у собственика на хотела.