— Разбира се! — не отричаше той и полека я водеше към морето. Нощта се бе смесила с лепкавата морска влага и жената потрепери от студ.
— Да се връщаме вече! — помоли тя — Студено ми е! Мъжът свали коприненото си сако и го наметна на раменете и.
— Няма да се върнем, преди да сте видяла морето от вишката!
— Че то е тъмно и нищо не се вижда! — дръпна се жената, но силните ръце на мъжа я обгърнаха през кръста и трябваше да продължи. На вишката се качиха по отвесна желязна стълба. Горе вятърът бе още по-силен, морето бучеше зловещо и тъмно напред, и сякаш клатеше малката платформа на наблюдателницата.
— Хайде да слизаме! — тя тръгна към стълбата, но мъжът и прегради пътя. Бледата светлина откъм хотела осветяваше масивния гол череп, стиснатите му челюсти се отвориха и промълвиха:
— После! Жената изведнъж изтрезня; Тя захвърли в краката му сакото и заплаши:
— Ще викам!
— Викай! — изсмя се той и я сграбчи. Повали я на пода, ръката му се плъзна между краката и, и с едно рязко движение и скъса бельото. Грубо проникна в нея и изръмжа от удоволствие. С настървение замачка гърдите и, глух за отчаяните й стонове. Затисната под огромното му туловище, жената хлипаше унизена и безпомощна. Като свърши, той се изправи и запали цигара.
— И през ум да не ти минава, че можеш да ме накиснеш в нещо! Налягай си задника и няма да имаш проблеми — заплаши я спокойно и пръв слезе по стълбата. Долу я почака да се спусне и подигравателно й предложи сакото:
— Наметни го и си избърши лицето, че синчето ти ще започне да задава въпроси! А как ще отговориш на такъв въпрос — „Мамо, ти курва ли си?“
Жената рязко се изви и го удари през лицето Посегна пак, но той и хвана ръката. Стисна я силно и запита:
— Пак ли ти се иска?
— Ако ме докоснеш отново, ще те убия! — гласът й се накъсваше от вълнение и той разбра, че тя не се шегува. Пусна и ръката и след малко се прибраха един по един в ресторанта. Малко по-късно майката и синът и се качиха в стаята и си легнаха.
Утрото освети един пуст бряг, с бясно разбиващи се вълни върху камъните. Вятърът се бе усилил и правеше бели гребените по вълните. На малкия пристан, свита в дебелото си яке, бавно крачеше жената. Под очите и тъмнееха сините кръгове от безсънието, главата я болеше ужасно, а щом погледнеше към вишната, стомахът и се свиваше неприятно и тя едва удържаше да не повърне. Към нея се приближи рибарят, който цяла вечер занимава сина и. Покашля се неловко и забеляза, че най-вероятно денят няма да е подходящ за риболов. Жената го изгледа студено и не отвърна нищо.
— Знам за снощи! — продължи рибарят — Оня нерез се похвали какво е сторил! Ако го осъдите, ще ви стана свидетел!… Имам да уреждам свои сметки с него! — сякаш за оправдание допълни той.
— Това мръсно животно! — презрително сви очи жената. — Ако не бях с детето, щеше да види той…!
— А защо вие водите сина си за риба? Той баща няма ли?
— Живеем сами! Изобщо не съм се женила!
— Ясно!
— Какво ви е ясно? — блеснаха ядно кехлибарените и очи.
— Ами и аз съм от същата черга, затова! Благодарение на него! — посочи към хотела той.
— Оставили сте жена си в ръцете му?! — недоумение, гняв и презрение изписаха на лицето и грозна маска.
— Оставил съм! — намуси се той — Като влезнем с лодката в морето, по цял ден не се прибираме. Де да знам какви са ги мътили докато ме е нямало, но един ден тя си събра багажа и се премести при него. Ей тъй, без никакви обяснения! Сега му върши всичката слугинска работа в кръчмата, при това безплатно.
— И вие не направихте нищо?!
— Какво да направя? Тя сама си отиде! — кротката му усмивка я накара да го почувства близък в общата им болка. Разбра колко неуместно е да го упреква, след като самата тя не бе сторила и едва ли щеше да направи нещо, за да си получи заслуженото хотелиерът.
— Мамо! — дочу се откъм хотела. През отворения прозорец на стаята синът й махаше с ръка. Тя му махна в отговор и тръгна към него. Рибарят се упъти с приведени рамене към мрежите, опънати на брега за кърпене.
Към обяд времето съвсем се развали. Вероятно скоро щеше да завали дъжд, но момчето не мислеше да се отказва от риболова. То се бе вмъкнало в една привързана към пристана малка лодка тип „Кадет“ и ловеше попчета. В зеления живарник вече се мятаха десетина добри парчета, а огромната глава на един лихмус току се надигаше над останалите, сякаш за глътка въздух в предсмъртната си агония. Майката се бе свила върху една обърната лодка и с празни очи гледаше морето. По някое време момчето смени такъма и започна да мята за сафрид. Не вадеше нищо, но хвърляше отново и отново, докато закачи чепарето на дъното. Опъна по-здраво, но разбра, че освен да го скъса, друго не му остава. В това време към тях се приближи собственикът на хотела. Беше сменил копринения костюм с военно яке в защитна окраска. Майката му обърна гръб и дори се премести върху най-далечната от обърнатите лодки на пристана.