Само един поглед [bg]

Харлан Коубън Само един поглед

„Мила, остави ми най-прекрасен спомен, но и бледото мастило ще е по-ярко от него.“

По китайската пословица „И най-бледият туш е по-добър от най-силната памет“, перифразирана в песента „Бледо мастило“ на Джими Екс Бенд (Автор Джеймс Ксавиър Фармингтън. Всички права запазени)

Пролог

Скот Дънкан седна срещу убиеца. Стаята без прозорци в буреносносив цвят беше неуютна и притихнала, застинала в онова смълчаване, когато музиката вече свири, а двамата непознати не са наясно как да започнат танца. Скот кимна неопределено. Убиецът, облечен в оранжев затворнически гащеризон, просто го гледаше. Скот скръсти ръце и ги опря на металната маса. Убиецът — според досието се казваше Монте Сканлън, но нямаше начин това да е истинското му име — вероятно щеше да направи същото, ако китките му не бяха с белезници.

„Какво правя тук?“ — се запита Скот за кой ли път.

Негов периметър бяха корумпираните политици, каквито никак не липсваха в родния му щат Ню Джърси, но преди три часа Монте Сканлън, масов убиец откъдето и да го погледнеш, бе нарушил най-сетне мълчанието си, за да отправи искане.

Среща със заместник федералния прокурор Скот Дънкан.

Това беше необичайно по много причини, но преди всичко по две: първо, сериен убиец не е в позиция да отправя каквито и да било искания, и второ, Скот не само не познаваше, а не беше и чувал за Монте Сканлън.

Скот наруши тишината.

— Искали сте да ме видите?

— Да.

Скот кимна в очакване да чуе продължението. Такова не последва.

— Та какво мога да направя за вас?

Монте Сканлън продължаваше да го гледа:

— Знаете ли защо съм тук?

Скот хвърли поглед наоколо. Освен Сканлън и него самия присъстваха още няколко души. Линда Морган, федералният прокурор, облегната на срещуположната стена в поза ала Синатра, нехайно подпрян на уличната лампа. Зад затворника стояха двама набити надзиратели, почти еднакви на вид, с ръце като дънери и гърди като старовремски гардероби. Бяха наперени цивилни агенти, които Скот беше виждал да изпълняват професионалните си задължения със спокойствието на инструктори по йога. Но днес при вида на здраво окования затворник дори тези момчета бяха настръхнали. Адвокатът на Сканлън, вонящ като пор на долнопробен одеколон, допълваше състава. Всички погледи бяха вперени в Скот.

— Вие сте убили хора — отговори Скот. — Много.

— Бях наемен килър. Бях… — Сканлън направи пауза — поръчков убиец.

— Не се занимавам с такива дела.

— Така е.

Денят на Скот бе започнал в рамките на нормалното. Преди около час, час и половина бе подготвил призовка за администратор на фирма за чистота, подкупвал кмета на малко градче. Рутинна работа. Ежедневният подкуп в щата градина Ню Джърси. Сега седеше пред завинтена за пода маса срещу човек, убил според грубите пресмятания на Линда Морган стотина души.

— И защо поискахте да се видите с мен?

Сканлън приличаше на позастарял плейбой, ухажват някоя от сестрите Габор1 през петдесетте. Беше дребен, дори съсухрен. Прошарената му коса бе прилизана назад, зъбите му бяха пожълтели от никотин, а загрубялата кожа издаваше продължителни пребивавания на слънце и твърде много дълги нощи из твърде много затъмнени барове. Никой от присъстващите не знаеше истинското му име. Когато го арестуваха, в паспорта му прочетоха, че е Монте Сканлън, аржентинец по националност, петдесет и една годишен. Възрастта отговаряше на вида му — нищо повече. Отпечатъците от пръстите му липсваха в компютърния регистър на Националната служба за сигурност. А софтуерът за лицево идентифициране показваше голямо гъше яйце.

— Искам да говорим насаме.

— Нямам нищо общо с вашия случай — обясни Скот отново. — Обърнете се към федералния прокурор.

— Това не засяга нея.

— А мен засяга ли ме?

Сканлън се приведе напред.

— Ще ви кажа нещо — изрече той, — което ще промени целия ви живот.

Скот изпита почти непреодолимото желание да размаха ръка пред лицето и да му каже: „Уууу!“ Имаше предостатъчно опит с умствената нагласа на окошарените престъпници: змийските им приплъзвания, постоянните им опити да търсят предимствата си, усилията им да намерят начин да се измъкнат, тяхното прекалено чувство за значимост. Линда Морган, може би доловила мислите му, хвърли предупредителен поглед, когато той се наведе към затворника. Беше му казала, че през по-голямата част от последните трийсет години Монте Сканлън е работил за няколко свързани помежду си фамилии. Прокуратурата се облизваше за информацията, която тип като него можеше да предостави за рекета и корупцията, като гладник пред трапеза. Но от залавянето му до момента Сканлън бе отказвал да говори. До тази сутрин.

1

Заза и Ева Габор — американски киноактриси от унгарски произход, прочути с многобройните си бракове и връзки. — Б.пр.