Джак избърса Макс, навлече му пижамата и го сложи в леглото. Прочете му две глави от „Чарли и шоколадовата фабрика“. Макс попиваше всяка дума. Емма беше достатъчно голяма и си четеше сама. Тя си легна, поглъщайки поредния разказ за сираците Бодлер от Лемъни Сникет. Грейс приседна до нея и нахвърли няколко скици за около половин час. Това бе любимото й време от денонощието — когато работеше на тишина в стаята на по-голямото си дете.
Щом Джак приключи с четенето, Макс заврънка за още една страница. Но Джак беше непреклонен. Стана късно, му каза. Макс неохотно се съгласи. Те обсъдиха за последно предстоящото посещение на Чарли в шоколадовата фабрика на Уили Уонка. Грейс се заслуша.
И двамата й мъже бяха твърдо убедени, че Роалд Дал е направо върхът.
Джак намали светлината — в стаята на Макс имаше ключ с регулатор на осветлението, защото той не обичаше да спи съвсем на тъмно — и после влезе в стаята на Емма, където се наведе да я целуне за лека нощ. Емма като истинско татково момиче се надигна, прегърна го през врата и отказа да го пусне. Джак винаги се трогваше от вечерната тактика на Емма, с която хем му изразяваше обичта си, хем целеше да поотложи заспиването.
— Нещо ново? — попита Джак.
Емма кимна. Училищната й раница беше до леглото. Тя бръкна в нея и извади поетичния си дневник. Прелисти го и го подаде на баща си с думите:
— Съчиняваме стихотворения. Започнах едно днес.
— Гот! Ще ми го прочетеш ли?
Лицето на Емма се зачерви, тя прочисти гърло и занарежда:
Грейс наблюдаваше сцената от прага. Джак беше започнал да се прибира доста късно. Обикновено Грейс не роптаеше за това. Така или иначе миговете на спокойствие бяха станали толкова редки. А тя се нуждаеше от спокойствие. Самотата, предшественикът на тъгата, спомага за раждането на идеите. Това е и целта на творческата медитация — да изпаднеш в такава меланхолия, та вдъхновението да те споходи дори само за да те предпази от лудостта. Един неин приятел, писател по професия, веднъж й каза, че най-доброто лечение за творческата криза е четенето на телефонния указател. Оскучи се до такава степен, че Музата да се принуди да избие през най-задръстените ти артерии.
Когато Емма приключи с рецитирането, Джак падна по гръб, възкликвайки:
— Охо!
Емма направи обичайната гримаса, до която прибягваше, когато беше горда от себе си, но не искаше да го покаже — сви и опъна устни.
— Това беше най-брилянтното стихотворение, което някога въобще съм чувал! — възкликна Джак.
Емма сви рамене:
— Това са само първите два куплета.
— Това са най-брилянтните два куплета, които някога въобще съм чувал!
— Утре ще напиша за хокейната шайба.
— По този повод…
Емма подскочи:
— Какво?
Джак се усмихна.
— Купих билети за мача на „Рейнджърс“ в Гардън в събота.
Емма, която беше в агитката на момчешки отбор, наддаде нещо като боен вик и се хвърли за пореден път в прегръдките му. Джак завъртя очи с примирен вид. След това те набързо обмениха последна информация за отбора и обсъдиха шансовете му да бие „Диваците“ от Минесота. Няколко минути по-късно, освобождавайки се от сплетените й на врата му ръце, Джак каза на дъщеря си, че я обича. Тя му отвърна със същото. След което вече Джак си тръгна.
— Има ли нещо за хапване? — шепнешком попита той Грейс.
— Има останало пиле в хладилника.
— Защо не си навлечеш нещо по-удобно?
— Надеждата умира последна.
Джак повдигна вежда:
— Боиш се, че няма да те харесам?
— Това ми напомни нещо.