— Завийте по този път — чу се гласът му.
Табела „Армънк“. Бяха се движили по път 287 не повече от три-четири мили. Ясно стана, че няма да прекосят Тапън Зий Бридж. Хрумна й, че иначе мостът може би щеше да й даде някаква възможност. Там има караулки. Може да се опита да направи някакъв знак. Но веднага отхвърли мисълта си като нереалистична. Азиатецът непременно ще го забележи, а дланта му не се отлепяше от коляното й. Пътят зави наляво и се заизкачва нагоре. Тя продължи да напряга мозъка си. Май е най-добре да изчака, докато не стигнат целта на пътуването. Ако той наистина я води при Джак. Ще трябва да стигнат до него — логично.
Освен това при пристигането всеки от тях ще слезе от своята страна. Това можеше да предостави някаква възможност.
И отново направи мислена репетиция. При слизането ще отвори вратата и докато си вади краката навън, ще вдигне крачола. Краката й ще са на земята и скрити от колата. Той ще слезе от другата страна с гръб към нея. Именно в този момент тя ще може да извади оръжието.
— Следва завой надясно и после веднага наляво.
Вече се движеха през непознато за нея градче. В него имаше повече зеленина и дървета, отколкото в Каселтън. Къщите изглеждаха по-стари и по-уютни.
— Сега свийте по онази алея. Третата вляво.
Стисна, изпълни предписанието и продължи да кара, докато той не й каза да спре пред една къща.
Тя си пое въздух и го зачака да отвори вратата и да слезе.
Пърлмътър никога не беше виждал нещо подобно.
Едрият мъж в комбито, облечен в стандартния мутренски анцуг, беше мъртъв. По всичко личеше, че последните му мигове не са били никак приятни. Гърлото му беше абсолютно сплескано. През него сякаш бе минал валяк. И то по такъв начин, че и главата, и тялото му бяха недокоснати. Дейли като никога загуби дар слово, каза само:
— Груба игра. — После добави: — Изглежда ми познат.
— Ричи Джован — обади се Пърлмътър. — Една от мутрите на Карл Веспа.
— Веспа? И той ли е замесен?
— Това трябва да е работа на Ву — отбеляза Пърлмътър.
Пребледнял, Скот Дънкан попита:
— Какво, по дяволите, става?
— Просто е, господин Дънкан — обърна се към него Пърлмътър. — Роки Конуел е работил за Индири Каривала — частния детектив, който сте наели. Въпросният Ерик Ву убива Конуел, убива и нещастника, когото виждате тук пред нас, и след това е видян да тръгва с кола заедно с Грейс Лосън. Вие какво бихте казали?
Още една полицейска кола спря с изскърцване на спирачките. От нея изскочи Вероник Балтръс и извика:
— Открих го!
— Кое?
— Ерик Ву. В yenta-match.com. Там използва името Стивън Флайшър — тя се втурна към тях, черната й коса бе стегнато прибрана на кок. — Този сайт е предназначен за контакти между еврейски вдовици и вдовци. Ву е поддържат три онлайн флирта паралелно. Едната жена е от Вашингтон, другата живее в Уелинг, Западна Вирджиния, а третата, Биатрис Смит — в Армънк, Ню Йорк.
Пърлмътър хукна към колата. Ясно къде ще е Ву. Скот Дънкан го последва. До Армънк имаше не повече от двайсет минути път.
— Обадете се в управлението в Армънк — викна Пърлмътър през рамо на Балтръс. — Кажете им да изпратят веднага всичките си хора, които са на разположение.
Глава 45.
Грейс изчакваше азиатецът да слезе.
На това място имаше доста дървета, така че къщата почти не се виждаше откъм пътя. Терасовиден покрив, еркерни прозорци и мансардни капандури. Грейс забеляза овехтяло приспособление за барбекю, старомодни фенери, разнебитени от природни стихии. И ръждива дворна люлка като руина от стародавна ера. Тук са се събирали компании. Тук е живяло семейство. Хора, които са обичали да посрещат гости. Сега мястото имаше призрачен вид, сякаш обитавано от скитащи ветрове.
— Изключете двигателя.
Грейс отново премисли идеята. Отваря вратата. Стъпва отвън. Вади пистолета. Прицелва се…