И после? Казва му да вдигне ръце? Или направо стреля в гърдите му? Какво?
Тя изключи двигателя и го зачака да слезе пръв. Той протегна ръка към дръжката на вратата. Тя се стегна в готовност. Той погледна входната врата на къщата. Тя спусна ръка леко надолу.
Сега ли да действа?
Не, почакай, докато тръгне да слиза. Не се колебай. Миг колебание — и край.
Азиатецът остана с ръка върху дръжката. Внезапно се обърна и с такава сила заби юмрук ниско в ребрата й, че гръдният й кош сякаш хлътна като птиче гнездо. Чу се тъп удар и пукот.
Болка лумна в цялото й тяло. Сякаш се разпадна на съставните си части. Азиатецът сграбчи главата й с една ръка, а другата прокара надолу до реброто, където току-що я бе ударил. Натисна мястото с показалец. И с благ глас каза:
— Моля ви, кажете ми откъде намерихте онази снимка.
Тя отвори уста, но не изтръгна от нея нито звук. Той кимна, сякаш точно това бе очаквал, пусна я, отвори вратата и слезе от автомобила. Грейс беше обезумяла от болката.
Пистолета, каза си тя, извади проклетия пистолет!
Но той вече беше откъм нейната страна. Отвори й вратата. Хвана я с два пръста за врата. Натисна в две точки и я издърпа. Помъкна я към къщата. Всяка стъпка й причиняваше нови взривове от болка. Външната врата не беше заключена, той отвори и тласна Грейс навътре. Тя полетя на пода, почти губеше съзнание.
— Моля ви, кажете ми откъде намерихте снимката.
Той бавно тръгна към нея. Ужасът проясни съзнанието й.
Каза бързо:
— Беше в плика с другите снимки от фотостудиото.
Той кимна като човек, който не слуша какво му се говори, и се приближи. Грейс продължи да бъбри, плачейки се назад. Лицето му не изразяваше нищо — лице на човек, зает с нещо обикновено: засажда растение, забива пирон или цепи дърва. Сега се беше надвесил над нея. Тя се опита да се съпротивлява, но не можеше да се мери с него. Той я повдигна от пода и я удари. Ребрата й тежко се удариха в пода. Прониза я нова, съвсем друга болка. Погледът й се замъгли. Бяха в предното антре. Той я обкрачи и седна на гърба й. Тя зарита отчаяно, но риташе въздуха. Той я притисна надолу.
— Моля ви, кажете ми откъде намерихте онази снимка.
Тя усети, че в очите й напират сълзи, но реши да не плаче.
Пълна глупост. Напразна борбеност. Но нямаше плаче. Каза му пак за плика снимки и „Фотомат“. Притиснал я отзад с колене, той заби показалец в наранените й ребра. Тя се опита да се дръпне. Той намери най-болезненото място и спря пръста си точно върху него. Застина така. Тя пак се задърпа. И внезапно пръстът му се мушна между двете й счупени ребра. Грейс изкрещя. Гласът му пак повтори монотонно:
— Моля ви, кажете ми откъде намерихте онази снимка.
Сега вече тя се разрева. Отново и отново му заобяснява същото, търсеше по-убедителни думи с надеждата да й повярва. Той не каза нищо. Но пръстът му пак намери болезненото място.
И звънна телефон.
Азиатецът изпъшка. Стана, подпирайки се на гърба й. Ребрата й отново изпукаха. Тя чу изскимтяване и установи, че е собственият й глас. Заповяда си да млъкне. Направи усилие и успя да погледне през рамо. Без да отлепя поглед от нея, той извади мобилния телефон от джоба си.
— Да.
Едно й се въртеше в главата: извади пистолета!
Той я гледаше. Няма значение. Да извади пистолета сега си беше самоубийство. Но трябваше да се отърве от болките. Каквото и да стане. Какъвто и да е рискът. Да се отърве.
Азиатецът стоеше с телефона на ухото.
Емма и Макс. Личицата им изплуваха като в мараня. Грейс се съсредоточи във внезапното си видение. И стана нещо странно.
Просната с размазана на пода буза, тя се усмихна. Изведнъж се усмихна. Не само от топло майчинско чувство, но и на един спомен.
Когато беше бременна с Емма, тя беше казала на Джак, че иска да роди по естествен начин и не желае никакви лекарства и обезболяващи. Затова в продължение на три месеца всеки понеделник ходеха на курс по метода на Ламаз за техники на дишането. А когато контракциите й започнаха, те се понесоха към болницата, обучени и готови да оберат лаврите на тежките тренировки. В болницата контракциите се учестиха. Двамата започнаха да прилагат наученото, вдишванията и издишванията. И всичко вървеше добре, докато не дойде самият момент — докато не дойдоха болките. И тя протегна ръка, дръпна Джак за някаква част от анатомията му, за да я чуе, и му каза да намери анестезиолог. Джак й отвърна, че ще го направи веднага, ако тя пусне въпросната част от анатомията му, хукна и доведе анестезиолог. Но вече почти беше започнала да ражда.