— Да се поразходим.
Глава 47.
Пърлмътър и Дънкан бяха излезли от Гардън Стейт Паркуей и се движеха по междущатски път 287, оставаха им не повече от пет мили до къщата в Армънк, когато чуха по уоки-токито:
— Били са тук — Саабът на Лосън е на алеята, — но вече ги няма.
— А Биатрис Смит?
— Ни кост, ни вест. Претърсваме цялата къща.
Пърлмътър се замисли.
— Ву трябва да се е досетил, че Шарлейн ще ни съобщи за него. Разбрал е, че трябва да изостави Сааба. Знаете ли дали Биатрис Смет има кола?
— Още не.
— Има ли някаква друга кола наоколо или в гаража?
— Не, няма.
— Значи са с нейната. Проверете регистрационния й номер.
— Добре, момент.
Скот Дънкан се намеси:
— Вашият компютърен експерт каза, че Ву може да е сериен убиец.
— Работна хипотеза.
— Но вие не го вярвате.
Пърлмътър поклати глава:
— Той е професионалист. Не налита на жертвите си за удоволствие. Сайкс живее сам. Биатрис Смет е вдовица. Ву използва къщите им като временни бази за изпълнение на поръчките си.
— Тоест е наемник.
— Нещо такова.
— Някаква идея за кого работи?
Стиснал волана, Пърлмътър гледаше напред. Вече влизаха в Армънк. Оставаше им около миля път. Отвърна:
— Надявах се вие или вашият клиент да имате някаква представа.
Радиотелефонът изпука:
— Капитане, на линия ли сте?
— Да.
— На името на Биатрис Смит има регистриран светлокафяв Ленд Роувър с номер 472-JXY.
— Съобщи на всички описанието му. Не може да са стигнали много надалеч.
Глава 48.
Кафявият Ленд Роувър се движеше по второстепенни шосета. Грейс нямаше представа накъде са се насочили. Джак лежеше в несвяст на пода в задната част. Краката му бяха омотани с изолирбанд, а ръцете му бяха закопчани с белезници зад гърба. Ръцете на Грейс останаха отпред. Ву вероятно не беше сметнал за необходимо пак да ги връзва отзад.
Джак ръмжеше като ранено животно. Грейс погледна към азиатеца. Ведър вид, едната му ръка върху волана — същински татко, извел семейството си на неделен излет. Болеше я. Всяко вдишване и издишване й напомняше какво й бе сторил. Коляното й сякаш бе раздробено от шрапнел.
— Какво сте направили на Джак? — попита тя.
И се напрегна в очакване на нова болка. Вече се чувстваше претръпнала. Но този път Ву не посегна да я удари. Нито остана мълчалив. Посочи с палец назад:
— Не чак каквото той ви направи.
— Какво, по дяволите, означава това?
Той за пръв път се усмихна от сърце:
— Мисля, че знаете какво.
— Нямам ни най-малка представа.
Той пак се усмихна и тя почувства как страхът й отново се надига. Помъчи се да го сподави, да се съсредоточи върху задачата си да спаси Джак.
— Къде ни карате?
Ву не отговори.
— Попитах…
— Вие сте смела — прекъсна я той. — Вашият съпруг ви обича. И вие го обичате. Това улеснява нещата.
— Кои неща улеснява?
Той погледна към нея.
— И двамата показвате, че търпите на болка. Но ще изтърпите ли да гледате как изтезавам съпруга ви?
Тя не отвърна. Той продължи:
— Казах същото и на него: ако продължите да говорите, без да съм ви питал, няма да измъчвам вас. Ще измъчвам него.
Прав беше. С това успя да й затвори устата. Тя се загледа през прозореца към пробягващите назад дървета. Скоро свиха по двупосочно шосе. Грейс нямаше ни най-малка представа къде се намират. Селска местност. Само толкова можеше да се ориентира. Но след като смениха още два пъти шосетата, тя разбра — движеха се в южна посока към Ню Джърси по Палисейдс Паркуей.
Глокът на глезена й.
Вече го усещаше непрестанно. Пистолетът сякаш я зовеше, присмиваше й се, толкова близък и толкова недосегаем.
Трябваше да намери начин да го измъкне. Нямаше друг избор. Този човек щеше да ги убие. Не се съмняваше. Той искаше да измъкне някаква информация за произхода на фотографията и щом разбереше, че Грейс му казва истината, щеше да ги убие и двамата.
Трябва да измъкне пистолета.
Той продължаваше да я държи под око. Не й оставяше никаква възможност. Дали да изчака, докато спре колата? Нали опита вече — не стана. Или просто да се пробва? На риск да го измъкне още сега? Би могло, но надали щеше да е достатъчно бърза. Да спусне ръце, да вдигне крачола си, да отвори кобура, да изтегли оръжието… и през цялото това време той да не я изпревари?