Пърлмътър пропусна част от въпросите й. Тя не настоя. В стаята й бе дошъл и Скот Дънкан. Но той остана в ъгъла и не каза нито дума.
Грейс попита:
— Как разбрахте, че съм с Ерик Ву?
— Познавате ли Шарлейн Суейн?
— Не.
— Синът й Клей учи също в „Уилард“.
— А, да, виждала съм я.
И Пърлмътър й разказа за перипетиите на Шарлейн Суейн свързани с Ерик Ву. В тази част бе толкова обстоятелствен, че според Грейс с това може би прикриваше други неща. По едно време джиесемът му иззвъня. Той се извини и излезе да говори в коридора. Грейс остана сама със Скот Дънкан.
— До какво заключение са стигнали? — попита го Грейс.
Скот се приближи към нея.
— Засега тезата е, че Ерик Ву е работил за Уейд Лерю.
— Защо?
— Те знаят, че днес сте ходили на пресконференцията на Уейд Лерю, тъй че ето брънка номер едно. Ву и Лерю не само са били в „Уолдън“ по едно и също време, но и в продължение на три месена са били съкилийници.
— Брънка номер две — отбеляза Грейс. — Но какво е целил Лерю според тях?
— Отмъщение.
— На кого е искал да отмъсти?
— Като начало на вас. Вие сте свидетелствали срещу него.
— Аз свидетелствах на делото му, но не директно срещу него. Дори и нямам спомени за станалото.
— Все пак. Съществува очевидна връзка между Уейд Лерю и Ерик Ву — проверихме телефонните разговори в затвора; двамата са се чували. Има и очевидна връзка между Лерю и вас.
— Но дори Уейд Лерю да е искал да си отмъсти, защо не са отвлекли мен? Защо отвлякоха Джак?
— Те смятат, че Лерю е искал да ви нарани чрез семейството ви, за да ви накара да страдате.
Тя поклати глава:
— А появяването на онази странна фотография? А убийството на сестра ви? А Шейн Олуърт и Шийла Ламбърт? А убийството на Боб Дод в Ню Хампшир?
— Това е теория — каза Дънкан — с много празноти. Те не виждат всички нишки, които виждаме ние. Да, сестра ми може да е била убита преди петнайсет години, но според тях това няма нищо общо със сегашните събития. Нито има нещо общо бандитското убийство на Боб Дол. Засега се придържат към проста схема: Ву излиза от затвора и пипва съпруга ви. Може би се е канел да отвлече и други хора, кой знае?
— А причината, поради която просто не е убил Джак?
— Ву е изчаквал, докато Уейд Лерю не бъде освободен.
— Тоест днешния лен.
— Точно така. После Ву ви събира заедно, за да ви отведе при Лерю.
— Та Лерю да ни убие собственоръчно ли?
Дънкан вдигна неопределено рамене.
— Всичко това е нелогично, Скот. Ерик Ву ми изпотроши ребрата, защото искаше да му кажа откъде съм се сдобита с фотографията. Спря, защото някой неочаквано му се обади. После ни напъха в канала. Това не беше по предварителен план.
— Пърлмътър току-що научи тези подробности. Може би ще променят теорията си.
— И къде е понастоящем Уейд Лерю?
— Май никой не знае. Търсят го.
Грейс се отпусна на възглавницата. Чувстваше непоносима тежест в костите. Очите й се насълзиха.
— Как е Джак?
— Зле.
— Ще прескочи ли трапа?
— Още не знаят.
— Не им позволявайте да ме лъжат.
— Няма, Грейс. А сега гледайте да поспите.
В коридора Пърлмътър говореше по телефона с капитан Антъни Делапел от полицейското управление в Армънк. Все още претърсваха къщата на Биатрис Смит.
— Току-що направихме оглед на мазето — каза Делапел. — Някой е бил държан затворен в него.
— Джак Лосън. Вече го знаем.
След кратко мълчание Делапел отрони:
— Може би…
— Как да разбирам това „може би“?
— На една тръба висят белезници.
— Вероятно са останали, след като Ву го е извел.
— Може и така да е. Останали са и следи от кръв. Не са много, но са съвсем скорошни.
— Лосън има доста наранявания.
Последва тишина, която бе прекъсната от Пърлмътър:
— Какво става при вас?
— Къде се намираш сега, Стю?
— В болницата.
— За колко време можеш да стигнеш дотук?
— За петнайсет минути, ако пусна сирените. Защо?
— Тук долу има още нещо. Нещо, което е добре да видиш с очите си.