— Какво?
— Нещо за снощното рандеву на Кора.
— Пикантно ли е?
— Слизам долу след секунда.
Той повдигна и другата си вежда и се спусна по стълбите с подсвиркване. Грейс изчака, докато не чу равномерното дишане на Емма, преди да го последва. Угаси светлината и се заслуша за момент. Влизаше в ролята на Джак. Той имаше навика при безсъние да обикаля по коридорите, сякаш охраняваше семейството. Понякога нощем тя се събуждаше и намираше мястото му до себе си празно. Тогава заварваше Джак да стои загледан в някоя от двете детски стаи. Казваше й: „Човек изпитва такава обич…“ И нямаше нужда да добавя каквото и да било. Дори и това нямаше нужда да казва.
Джак не я чу да се приближава, а и по някаква подсъзнателна причина самата Грейс се постара да бъде безшумна. Джак стоеше вдървен с гръб към нея и сведена глава. Доста необичайно. Обикновено беше постоянно в движение. И той като Макс не можеше да стои на едно място. Не го свърташе. Кракът му подскачаше дори когато седеше. Кипеше от енергия.
Но сега вкаменен бе вперил поглед в кухненския плот, по-точно в странната фотография.
— Джак?
Той я погледна стреснат.
— Това пък какво е, по дяволите?
Тя мимоходом забеляза, че му е време за подстригване.
— Защо ти не ми кажеш?
Той не отговори.
— Това си ти, нали? С брадата.
— Какво? Не.
Тя закова поглед в него. Той примигна и отклони своя.
— Взех проявения филм днес. От „Фотомат студио“.
Той не каза нищо. Тя пристъпи по-близо.
— Тази снимка се намираше между другите снимки.
— Момент — хвърли й остър поглед. — Била е с нашия филм?
— Да.
— Кой филм по-точно?
— От излета с брането на ябълки.
— Това е необяснимо.
Тя сви рамене:
— Кои са другите на снимката?
— Откъде да знам?
— Русата, която е до тебе — продължи Грейс. — Със зачертаното лице. Коя е тя?
Клетъчният телефон на Джак иззвъня. Той го извади рязко, както стрелецът вади оръжие. Рече „здрасти“, изслуша нещо и закрил с длан микрофона, каза:
— Дан е.
Дан беше неговият партньор във фармацевтична компания „Пентакол“. Той приведе глава и влезе в кабинета си.
Грейс се качи на горния етаж. Заприготвя се за лягане. Онова, което бе започнало като лека закачка, се беше превърнало в нещо по-силно, по-настоятелно. Тя се зарея в спомени за годините им във Франция. Той никога не говореше за миналото си. Произхождаше от богато семейство с попечителски фонд, но не поддържаше връзки с близките си. Имаше сестра — адвокатка някъде в Лос Анжелис или Сан Диего. Баща му беше още жив, но много стар. На Грейс й се искаше да знае повече, но Джак отбягваше подробностите и чувствайки съпротивата му, тя го остави на мира.
Бяха влюбени. Тя рисуваше. Той работеше във Винарната в Сент Емилион в Бордо. Живяха в Сент Емилион, докато Грейс не забременя с Емма. Тогава нещо я призова да се върне, тя изпита някакъв копнеж, колкото и сантиментално да звучи, да отгледа децата си в „земята на свободните, родината на храбрите“. Джак искаше да останат във Франция, но Грейс се наложи. Сега се чудеше защо.
Мина половин час. Грейс се пъхна под завивките и зачака. Десет минути по-късно чу да се пали кола. Отиде до прозореца и погледна навън.
Минибусът на Джак потегляше.
Тя знаеше, че той обича да пазарува от денонощния магазин късно, когато няма навалица. Така че да излезе по това време не беше необичайно за него. Необичайното в случая беше, че не й съобщи за излизането и не я попита дали тя няма някакви поръчки за магазина.
Грейс му звънна на мобилния телефон, но се включи гласовата поща. Седна в леглото и зачака. Опита се да чете. Думите плуваха като в мъгла. Два часа по-късно пак звънна на мобилния. Отново се включи гласовата поща. Тя отиде да види децата. Те бяха потънали в дълбок сън.
Не издържаше вече да чака така и слезе долу. Погледна плика със снимките.
Странната фотография я нямаше.
Глава 2.
Повечето хора в сайтове за запознанства си търсят приятни срещи.
Ерик Ву си търсеше жертви.
Имаше седем различни електронни пощи, в които се представяше за седем различни лица, и мъже, и жени. Стараеше се да поддържа контакт с по около шест потенциални мишени на всяка поща. Три от електронните пощи бяха за стандартни личности от всяка възраст. Две бяха за неженени над петдесетте. Една беше за гейове. Последната бе за издирване на лесбийки, търсещи сериозни връзки. Ву водеше едновременно по четирийсет-петдесет интернет флиртове със самотни хора. Проучваше ги бавно. Повечето бяха предпазливи, но какво от това. Ерик Ву бе търпелив човек. Обикновено му предоставяха достатъчно подробности за себе си, за да прецени дали да продължи даден контакт или да го прекъсне.