— Отчасти.
— Знаеш ли, че Маккензи е гърмял по мъжа ти?
— Да.
— И оттам започва паниката. После Маккензи се срещнат с Джими Екс и двамата се споразумели да си мълчат. А раненият Джак и двете момичета не са им били грижа, понеже ставали автоматично замесени, ако истината излезе наяве.
— Тъй че всички участници мълчат.
— Именно. А Маккензи става герой. По този случай го взимат на работа в бостънската полиция. Там го произвеждат капитан. И всичко това за героизма му през въпросната нощ.
— И какво прави Лерю, след като Маккензи му се е изповядал?
— Как мислиш? Иска истината да излезе наяве. Иска мъст и реабилитация.
— И защо не е казал на никого?
— О, казал го е — изсмя се Веспа. — Познай от три пъти.
— На адвокатката!
— Браво! — разпери ръце Веспа. — Печелиш кукла!
— А Сандра Ковал как го е убедила да си мълчи?
— О, точно тук е брилянтната част. Трябва да признаем на Ковал заслугата, че е направила оптималното за клиента си и същевременно за брат си.
— Как?
— Казала на Лерю, че има по-голям шанс да бъде пуснат, ако не издаде истината.
— Не разбирам.
— Не си много наясно с условията за предсрочно освобождаване, нали?
Грейс сви рамене.
— За предсрочното освобождаване не искат да им обясняваш, че си невинен, а искат да чуят, че си признаваш вината. Ако искаш да излезеш, трябва да си посипеш главата с пепел. Провинил си се и си признаваш. Покайваш се и това е първата ти крачка към свободата. Ако само тръбиш, че си невинен, никак няма да си облекчиш участта.
— Маккензи не е ли могъл да свидетелства?
— Вече е бил твърде болен. Виж, за предсрочно освобождаване не е било важно Лерю невинен ли е или напротив. Ако Лерю би предпочел да тръгне по този път, е трябвало да поиска нов съдебен процес, което щеше да отнеме месеци, а може би и години. Според Сандра Ковал — и това е вярно — Лерю е имал по-голям шанс да излезе навън, ако си признае вината.
— Така че тя е излязла права?
— Безусловно.
— И Лерю така и не е разбрал, че Сандра и Джак са брат и сестра?
Веспа пак разпери ръце:
— Откъде?
Грейс поклати глава.
— Но за Уейд Лерю това още не е всичко. Той иска мъст и реабилитация. Обаче трябва да изтърпи, докато излезе от затвора. Той знае истината, но как да я извади на бял свят? А кой е изначалният виновник за всичко случило се онази нощ?
Грейс кимна — нещата идваха по местата си:
— Значи му трябва Джак…
— Да, онзи, който е извадил ножа. Та Лерю се свързва със своя стар пандизчийски другар Ерик Ву и го насочва към мъжа ти. Лерю възнамерява, когато излезе, да накара Джак да признае истината пред филмова камера, след което евентуално да го убие.
— Да бъде реабилитиран и след това да извърши убийство?
— Той е бил разярен, Грейс. А може би е щял просто да го пребие от бой или да му счупи краката, кой знае?
— И какво става после?
— Изведнъж у Лерю настъпва обрат.
Грейс сбърчи вежди.
— Да го беше чула как говореше за това. И очите му светят. Удрях го в лицето, ритах го и го заплашвах със смърт. А лицето му… спокойно. Още от първия миг на свобода е разбрал, че е в състояние да загърби миналото.
— В смисъл?
— Буквално. Наказанието така или иначе е било вече зад гърба му. А не би могъл да постигне пълно изчистване на името си, защото не е бил съвсем невинен. Все пак е стрелял насред навалицата. Което е довзривило колективната истерия. Но преди всичко, както ми каза, се почувствал истински свободен. Нищо не го свързвало с миналото. Той вече не беше затворник — но синът ми винаги ще е мъртъв. Така ли е?
— Така е.
— Лерю искаше просто да изживее живота си. Но се опасяваше какво мога да му направя. И ми предложи един вид сделка. Разказа ми истината и ми даде телефона на Ву.
— Значи ти се обади на Ву?
— Лерю му се обади. Но после аз говорих с него.
— И каза на Ву да ни докара при теб?
— Не знаех, че и ти си там. Мислех, че е само Джак.
— И какъв беше планът?
Не й отговори.
— Щеше ли да убиеш и Джак?
— Не е ли вече без значение?