Всичко останало, което бе научила за миналото му, й се разми.
Сандра Ковал дойде на погребението. Но остана отзад. Извини се, че баща им не може да присъства. Че е стар и болен. Грейс прояви разбиране. Двете не се прегърнаха. И Скот Дънкан беше на погребението. И Стю Пърлмътър, и Кора… Грейс не се и озърна да види колко хора бяха дошли. Това не я интересуваше. Тя хвана за ръце децата и си проправи път през множеството.
След две седмици децата пак тръгнаха на училище. Имаха проблеми, разбира се. Чувстваха се тревожно. И това беше нормално, тя го знаеше. Грейс ги водеше на училище и ги чакаше след часовете още преди последния звънец. Децата скърбяха. Тога беше цената, която плащаха, защото бяха имали любящ баща. Щяха винаги да скърбят.
Когато Грейс прочете и вникна в резултатите от аутопсията на Джак, светът не рухна отново пред очите й. Те просто потвърдиха онова, което тя вече знаеше. Джак й беше мъж. Тя го обичаше. Бяха живели заедно тринайсет години. Имаха две деца. И дори да бе крил някакви тайни от нея, има неща, които човек не може да скрие.
Някои неща все пак се виждат.
И Грейс знаеше.
Тя познаваше тялото му. Познаваше кожата му. Познаваше всеки мускул на гърба му. И нямаше нужда да прочете резултатите от аутопсията, за да разбере нещо, което винаги бе знаела.
Джак нямаше белези от сериозна травма.
Което означаваше, че каквото и да бе казал Джими, каквото и да бе признал Гордън Маккензи пред Уейд Лерю, Джак никога не е бил прострелван.
Грейс първо посети фотоателието и поговори с Джош Бялото мъхче. После отиде до Белминстър, където живееше майката на Шейн Олуърт. След това зарови в юридическите тънкости около фонда на фамилията на Джак. Познаваше един адвокат от Ливингстън, който сега беше спортен агент в Манхатън. Занимаваше се с подобни фондове на състоятелни спортисти. Той прегледа документите и й обясни достъпно съдържанието им.
И след като събра необходимите данни, Грейс посети скъпата си зълва Сандра Ковал в кантората на „Бъртън и Кримстайн“ в Ню Йорк.
Този път Сандра Ковал не я посрещна във фоайето. Грейс оглеждаше фотогалерията по стените и тъкмо бе спряла пред снимката с Малката Покахонтас, когато се появи жена с етно блузка и я покани да я следва. Тя преведе Грейс по коридора до същата заседателна зала, в която бяха говорили със Сандра първия път — сякаш преди век.
— Госпожа Ковал ще дойде всеки момент.
— Чудесно.
Остана сама. Помещението си беше същото като преди, но сега на заседателната маса пред всеки стол имаше по един клипборд с жълти разчертани листа и химикалка Bic. Тя не седна, а замислено закуцука из залата. Джиесемът й иззвъня. Тя каза нещо кратко и затвори.
— Здравей, Грейс.
Сандра Ковал влетя в залата като вихър. Засили се към малкия хладилник, отвори го и надникна вътре.
— Искаш ли нещо за пиене?
— Не.
С глава в хладилника попита:
— Как са децата?
Грейс не отговори. Сандра Ковал взе минерална вода, отиде до масата и седна.
— Какво те води насам?
Дали първо да опипа почвата, или да подходи ребром? Грейс избра второто.
— Ти не си поела Уейд Лерю като клиент заради мен — подхвана тя без никакви въведения, — а защото си искала да го държиш под око.
Сандра Ковал си наля от перието.
— Хипотетично може да е вярно.
— Хипотетично?
— Да. Хипотетично погледнато, може да съм представлявала Уейд Лерю, за да защитя някой член от семейството. Но дори да е така, трябваше да съм сигурна, че работя за клиента си по възможно най-добрия начин.
— С един куршум два заека?
— Може би.
— А този някой член от семейството не би ли могъл да бъде брат ти?
— Възможно е.
— Възможно е — повтори Грейс. — Но не е станало точно това. Ти не си имала за цел да защитиш брат си.
Погледите им се срещнаха.
— Аз знам — добави Грейс.
— Така ли? Ами разкажи тогава и на мен.
— Тогава си била на колко? Двайсет и седем години? Наскоро завършила юристка и вече адвокат по криминално право.
— Да.
— Била си омъжена, с двегодишна дъщеря, предстояла ти е многообещаваща кариера. И после брат ти е объркал всичко. Ти си била там онази нощ, Сандра. В „Бостън Гардън“. Ти си била другата жена в гримьорната, а не Джери Дънкан.